Четири партии влизат в парламента ако изборите бяха сега
21.12.2017  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

Ако парламентарните избори бяха в края на 2017 г., в парламента биха попаднали само четири формации – ГЕРБ, БСП, ОП и ДПС, показват данни на „Екзакта рисърч груп“ от национално представително изследване, направено между 7 и 13 декември сред 1000 пълнолетни българи.

ГЕРБ биха получили около 28 на сто, а БСП – 21 процента от вота, ОП – 6,1 на сто, а ДПС – 5,7 процента. Кой би бил трети и кой-четвърти е трудно да се предвиди в извънизборна ситуация, уточняват от „Екзакта“.

Засега партия „Воля“ остава под 4-процентната бариера. Ситуацията в дясно не изглежда особено перспективна, защото обединенията се извършват около две ядра. С висока степен на достоверност може да се твърди, че поотделно тези две ядра нямат особени шансове да попаднат в следващ парламент, коментират социолозите.

На въпрос „Да допуснем, че на следващи парламентарни избори се явят само ГЕРБ и БСП. За кого бихте гласували?“, 41 на сто отговарят, че биха дали вота си за ГЕРБ, а 29 на сто – за БСП. Една трета от българите отказват да гласуват за която и да е от тези две партии. При подобна ситуация близо половината от избирателите на ДПС биха подкрепили БСП, а едва 14 на сто – ГЕРБ.

Ако десните все пак решат да гласуват, то вотът им по-скоро би бил в полза на ГЕРБ. Половината от избирателите на ОП биха гласували за ГЕРБ, а едва 12 на сто за БСП. Това показва сближаване между избирателите на партиите от управляващата коалиция, коментират от „Екзакта“.

Политически апатичните българи са по-склонни да подкрепят ГЕРБ, а вотът на сегашните избиратели на „Воля“ би се насочил в равна степен към ГЕРБ и БСП.

62 на сто се обявяват против предсрочни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22 на сто подкрепят евентуалното провеждане на предсрочен вот. Близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предсрочните избори решение на проблемите. Едва 24 на сто от интервюираните преценяват, че сегашното управление има управленска алтернатива като 16 на сто от тях я виждат в лицето на БСП.

Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември се оглавява от Мая Манолова със 71 на сто одобрение, следвана от Румен Радев (70 процента), Йорданка Фандъкова (62 на сто одобрение), Томислав Дончев (47 процента), Бойко Борисов с 45 процента одобрение, Красимир Каракачанов – 44 на сто, Красен Кралев – 38 процента, Лиляна Павлова – 37 на сто, Георги Първанов с 35 процента и Владислав Горанов с 34 на сто одобрение. За пръв път от много време насам финансов министър участва в топ 10 на българските политици, отбелязват от „Екзакта“.

За последните шест месеца премиерът Бойко Борисов печели 8 на сто одобрение. Премиерът получава безусловна подкрепа от избирателите на ГЕРБ – одобряват го 95 на сто от тях. Работата му се приема добре от жители на градовете, от високообразовани и заможни респонденти, както и от хора на възраст между 30 и 60 години.

Новоизбраният председател на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 29 на сто от българите.

Цветан Цветанов е най-одобряваният председател на парламентарна група – 31 на сто. Корнелия Нинова е одобрявана от 29 на сто.

Църквата и армията са институциите, одобрението към които е по-висок дял от неодобрението през декември.

Българската православна църква е най-одобряваната институция в края на 2017 г. – от 52 на сто, а 54 на сто от българите одобряват работата на Патриарх Неофит. Армията е на второ място по одобрение с 42 на сто.

Одобрението към парламента остава ниско и без промяна през последните шест месеца – 20 процента, а неодобрението нараства с 5 на сто и вече е 71 на сто. Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас /13,7 на сто/ изследването регистрира слаба положителна промяна – с 3 на сто ръст на одобрението и с 5 процента намаляване на неодобрението. С 2 на сто намалява и неодобрението към работата на прокуратурата. Полицията е одобрявана от 34,4 на сто.

Една трета от българите одобряват едновременно работата на правителството и на премиера. Негативните оценки за правителството остават повече от положителните (55 на сто към 35 процента). Промените в рейтинга на кабинета обаче, които регистрираме в края на календарната 2017 година, могат да се определят като по-скоро положителни.

През последните месеци правителството добавя 5 пункта одобрение и в момента е подкрепяно от 35 на сто от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета.

56 на сто твърдят, че се интересуват от работата на парламента. 44 на сто декларират, че не проявяват интерес към дейността на Народното събрание. 53 на сто от българите твърдят, че понастоящем не се чувстват представени от политическите партии в парламента. 52 на сто от българите биха желали парламентарното мнозинството да се съобразява в по-голяма степен с мнението на опозицията.

About the Author :

Leave a reply