Сблъсък парламент-Лозан Панов при отчетите на съдилищата
20.09.2018  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

Народното събрание няма да прави автентично тълкуване, а ще редактира две законови норми, за да е ясно в кой момент се публикуват невлезлите в сила ефективни присъди. Това стана ясно от думите на председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) по време на дебатите в пленарна зала по годишните доклади за дейността на съдилищата за 2016 г. и 2017 г.

Въпросът беше поставен от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който вчера беше в парламента. Миналата седмица, когато се приемаха докладите на всички институции в съдебната власт, той не дойде и заради това НС отложи разглеждането на тези на съдилищата.

В изложението си пред депутатите Панов засегна темата за качеството на законодателството у нас. Наред с добрите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които беше намалена натовареността на върховните съдии, председателят на ВКС даде и два примера за изменения, които пораждат проблеми.

Първият е за празнотата в Закона за съдебната власт (ЗСВ) по отношение на реда, по който се развива производството по жалба срещу избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. А вторият – за неясноти в чл. 416, ал. 2 и ал. 7 от НПК и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, които регламентират реда за публикуване на съдебни актове при налагане на ефективни присъди. Панов отбеляза, че съдилищата изпитват затруднения да определят точно в кой момент може да бъде публикувана ефективна присъда, която не е влязла в сила – дали след произнасянето ѝ, но преди изтичане на срока за обжалване, или след подаване на жалба и протест, или това става след окончателното ѝ влизане в сила. Това на свой ред, отбеляза Панов, води до различно тълкуване и прилагане на разпоредбите и напомни, че още на 1 февруари т.г. ВСС поиска автентично тълкуване от Народното събрание, но все още няма такова.

Председателят на ВКС напомни, че промените в НПК бяха направени и с цел първо да се приведе в изпълнение наложеното наказание, а после да се публикува съдебният акт, но попита дали те са постигнали търсения резултат. И сам отговори, че тези изменения са довели само до ограничаване за неопределено време на публикуването на крайния съдебен акт.

„На съдилищата е забранено да публикуват своя акт, да уведомят медиите за актове по дела с висок обществен интерес. За прокуратурата липсва забрана за разпространение на информация“, каза Панов. Даде и пример – на Военно-апелативния съд било забранено да обяви присъдата си срещу бившия шеф на разузнаването Кирчо Киров, а прокуратурата на свой ред дала брифинг пред медиите. Присъдата била преразказвана и интерпретирана от страните, но не е дадена възможност на съда да публикува акта си и хората да си направят изводите на база изложеното в него.

Той призова депутатите да не допускат некачествено законодателство, защото „утре като обикновени граждани ще трябва да живеете по правилата, които вие сега създавате“.

„Не си затваряме очите. Очевидно ще трябва не с тълкуване, а просто ще направим друга редакция на нормата, която коментира разгласяване, уведомяване и публичност на постановения съдебен акт“, отговори шефът на правната комисия Данаил Кирилов.

Той беше категоричен, че през последните години качеството на законодателството значително се е подобрило и би се радвал, ако са допуснати само „двата дефекта“, посочени от Панов. Кирилов поясни, че в НПК са направени много сериозни и генерални промени, които водят до нова скорост и динамика на наказателния процес.

В тази връзка той благодари на Лозан Панов и заместничките му Павлина Панова и Дария Проданова, както и на бившия такъв Красимир Влахов, на съдиите Борислав Белазелков и Емануела Балевска и на всички останали магистрати, които през последната година и половина активно са участвали в измененията и на ГПК.

„С тяхното авторитетно участие, на база на техния опит и активното съдействие успяхме да направим добри изменения, които бяха в изпълнителното и заповедно производство. Този процес продължи и със законопроекта, който колеги от БСП повторно внесоха за дебат – за изменения в подсъдността на застрахователни спорове. Ще бъдем на разположение за решаване на казусите за натовареността на магистратите, съобразно тяхното виждане за справяне с проблема“, каза още Кирилов.

Но наред с това, той отбеляза, че както Панов критикува законодателната власт, така е време да се отвори дебат и за качеството на съдебните актове.

„Политиците рядко си позволяваме да коментираме, да критикуваме актовете на съдебната власт. Смятам, че законодателният орган, гражданите и организациите ценят неприкосновеността на съдебната независимост. Ние продължаваме да не критикуваме, дори когато сме ужасно недоволни от очевидните противоречия при решаване на идентични казуси. Търпеливо спазваме закона или така си мислим и казваме: „Каквото е казал съдът“. Бих се радвал обаче да отворим един широк и обществен дебат за качеството на съдебната практика“, заяви председателят на правната комисия.

Но направи уговорка – не може да се коментират актовете по висящи дела, защото това би се приело като вмешателство. Мнения може да се изказват само по влезлите в сила съдебни актове, които оказват въздействие и предизвикват последици в обществения и политически живот, подчерта Кирилов.

Той заяви, че е готов да участва в такава дискусия, без да се нарушават принципите на разделение на властите. И добави, че добра стъпка в тази насока са поканите, които правната комисия получава от Панов за изразяване на становище по тълкувателни дела. „Ние ги обсъждаме, но не си позволяваме да даваме изрично становище, такава е парламентарната практика. Но този въпрос може да се преосмисли. Може би е по-добре да изпращаме стенограмите от нашите обсъждания“, коментира Кирилов.

Йордан Цонев (ДПС) пък обвини Панов в опити за вмешателство в работата на политиците. Той обясни, че принципът на разделение на властите е всяка една да бъде независима, но всички те трябва да си взаимодействат и да се коригират една друга. Наред с това, отбеляза Цонев, съдебната власт трябва да е и деполитизирана. Вие, като председател на ВКС, не отговаряте на това изискване, заяви депутатът от ДПС. И допълни: „През последните години наблюдаваме активно политизиране и участие в политическия живот, което ни притеснява – това съвместяване на двете роли не отговаря на изискванията на закона и конституцията, недопустимо е да се работи в двете области“. Той посочи още, че има напрежение не само между НС и Лозан Панов, но и между него и прокуратурата, което проличало и днес.

„Като членове на законодателния орган трябва да бъдем внимателни към всички тези прояви и да ги коригираме, когато е нужно, защото няма как властите да функционират нормално… Нарушеният диалог и опитът за вмешателство на едната система в другата пречи и на самото законодателство. Един конструктивен диалог, без опити да бъдеш и едното, и другото, ще доведе до подобряване на законодателството, и до по-добро финансиране и по-добра материална база“, каза Цонев.

Лозан Панов се възползва от думите на депутата от ДПС по отношение на принципа на разделението на властите – независими една от друга, но и да се коригират една друга и поясни, че критиките към законодателния процес не са политизация, а изразяване на мнение. Той заяви, че наред с позитивните промени в НПК, той е посочил и такива, които препятстват нормалната работа на съдиите, а мястото да се каже това е точно парламентът.

Председателят на ВКС обясни, че му е все по-трудно да мотивира колегите си да участват в работни комисии и в заседанията на правната комисия. Като добави, че често между двете четения на законопроекти се правят предложения, които променят същността на първоначално направените такива и в този процес не се зачита мнението на колегите му.

Той се съгласи с Данаил Кирилов, че няма пречка да се коментират съдебни актове, това е нормално в един демократичен процес. Но изрази опасения от медийната среда и дали тя е достатъчно обективна в коментарите си, което би могло да бъде от полза на всички, или е тенденциозна, с което влияе негативно върху авторитета на съдебната система.

Иначе още в началото на дебата той обясни защо миналата седмица не се е отзовал на поканата на парламента да присъства в пленарната зала, когато се изслушваха годишните доклади на ВСС, ВКС, ВАС и прокуратурата за 2016 г. и 2017 г. Панов каза, че е чакал тази покана две години. Получил я е по телефона ден преди пленарното заседание. Отговорил е писмено с надеждата, че тази форма на общуване не е допустима. Вчера отново бил поканен по телефона. „Вероятно съм последният, който не е разбрал, че телефонните повиквания отдавна са заменили епистоларната форма на общуване между законодателната и съдебната власт. По обясними причини нямам представа колко много се е скъсила дистанцията между властите в България. Макар и да не считам за приемливи новите форми на общуване, днес дойдох, за да изпълня законовите си задължения да представя докладите на съдилищата“, заяви Панов.

Данаил Кирилов обясни, че не само той, но и останалите представители на съдебната власт са били поканени по телефона. Като този подход е бил избран, защото програмата на Народното събрание още не е била гласувана, а и за да се спази равенството на всички заинтересовани докладчици.

Цветан Цветанов пък сподели, че като вътрешен министър многократно е бил викан по телефона. „Молбата ми е, когато се гледат конкретни доклади, да се говори за проблемите, а не за това, че сте уведомен по телефона. Винаги сме били уведомявани по телефона и това не е било обидно. Всички, които са канени в пленарна зала, са канени по същия начин. Нито ние, нито вие имаме необходимост от подобен сблъсък. Изпитваме уважение към съдебната система. Силата на една демокрация е постигнатият консенсус за разделението на властите“, каза още Цветанов.

И двата доклада на съдилищата бяха приети от Народното събрание.

About the Author :

Leave a reply