ГЕРБ – 22,2%, БСП -19,7%, ДПС – 6,6%, ОП – 4,7% ако изборите бяха в края на септември
09.10.2018  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон. Това показва регулярното тримесечно национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 23-30 септември 2018 г.  чрез пряко стандартизирано интервю лице-в-лице, сред извадка от 1027 души, формирана по метода на стратифицираната двустепенна извадка по тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол и образование.

След края на европредседателството правителството губи инерцията от него и външно-политическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Критичността се повишава допълнително вътрешнопартийните скандали и взаимни обвинения между патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи – чумата по животните, сривът в Търговския регистър и особено, трагичният инцидент край Своге.

На този фон, парламентарната опозиция в лицето на БСП запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на нивата от месец март).

Що се отнася до министрите, няма значима промяна в персоналните им рейтинги с изключение на един стремителен пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три световни първенства го изстрелва до първото място за „най-успешен министър“ (25,1%), и до второ в общия индекс на доверие, веднага след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева запазва трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов.

Топ 6 събития за изминалия период включват – катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%), поскъпването на природния газ (36%), реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%), напрежението между правителството и президента (31%), смяната на министри от правителството (28%), конфликтите и обвиненията между лидерите на ОП (25%).

Леко отстъпление има в позициите на държавния глава Румен Радев. Положителното отношение към него намалява от 54 на 52%, а отрицателното нараства от 11% на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто. Сред останалите социални групи президентът се ползва с преобладаваща подкрепа. Това показват и отговорите на директния въпрос „Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?“. Според 66% вината е основно на правителството, според 34% – на президента. За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на Обединените патриоти са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за поведението на коалиционния партньор.

След леко съживяване през юни, рейтингът на парламента отново тръгва надолу (от 14% до 12%). Единствено председателят му Цвета Караянчева успява да запази по-висок кредит на доверие (20% положителни срещу 29% отрицателни оценки).

Традиционно критична остава оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието. Работата на главния прокурор одобряват 9% срещу 41% неодобрение. Леко подобрение е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40% на критика.

Предвид предстоящите догодина два вида избори – за Европейски парламент и за местна власт – и тяхното значение за мандата на сегашното управление, очевидно всички действия на политическите формации трябва да бъдат четени през призмата на техните стратегии за тези два вота. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния вот в Европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС, се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан. Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа – при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено. 54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44% по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС. Както при всички европейски избори, така и при предстоящите, местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че този идеологически дебат ще доминира и в националните кампании. Аргументите за или против всяка една от позициите могат да се окажат важен фактор за избирателите и да наклонят везните в определена посока.

Към момента електоралната картина в България се очертава твърде интересна и с потенциал за различни линии на развитие до европейските избори. В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите, партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери. ГЕРБ намалява с 2,3% електоралната си подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22,2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2,5%. БСП остава на практически същите си позиции от юни (19,7%), без да привлича нови избиратели. Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. Ключовият проблем пред Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление. Поради това те не успяват да надскочат електоралния си таван, на който стоят от дълго време насам.

Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4,7% вот от всички избиратели те биха прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции. Освен това, както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели.

Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче, само за три месеца достига до 6.6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешно-партийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.

Както и в предишните проучвания Воля остава под 4%-та бариера. Лек ръст се наблюдава при Демократична България (2.9%). Едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича фрагментираните десни избиратели.

Изследването е част от регулярния тримесечен мониторинг на обществените нагласи, провеждан от агенция Алфа Рисърч. Проучването е национално представително и е реализирано в периода 23 – 30 септември 2018г., чрез пряко стандартизирано интервю лице-в-лице, сред извадка от 1027 души, формирана по метода на стратифицираната двустепенна извадка по тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол и образование.

About the Author :

Leave a reply