Ще забранят на адвокати, загубили професионализма и морала си, да се връщат в гилдията
19.10.2018  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

Правната комисия в парламента прие на второ четене промяна в Закона за адвокатурата (ЗА), с която дава в ръцете на гилдията възможност да не допуска в професията да се връщат хора, които са загубили професионалните и нравствените качества, които се изискват за упражняването ѝ, съобщава сайтът news.lex.bg.

С 15 гласа „за“ комисията одобри предложение на трима депутати от левицата (Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков), с което чрез Закона за правната помощ се изменя чл. 22 от Закона за адвокатурата. Той урежда кога адвокатът се отписва от колегията и в момента една от хипотезите (в т. 3) предвижда, че това става при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, т.е. за срок от 3 до 18 месеца или до 5 години.

След изменението, направено от правната комисия, т. 3 на първата алинея на чл. 22  вече предвижда, че адвокатът се отписва от колегията „при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, поради загубване на качеството на адвокат, до нов прием по реда на Глава втора“.

Положителните ефекти от промяната

Тази проста добавка има два много съществени ефекта. Първият е, че слага край на споровете дали това адвокат да е временно лишен от правото да упражнява професията означава само „замразяване“ за определен период на възможността той да практикува, или води до загубването на качеството на адвокат. Сега вече ЗА предвижда, че наказанието с временно лишаване от права е загубване на качеството на адвокат.

Вторият ефект от изменението идва от това, че законът вече предвижда, че след като се е стигнало до временно лишаване от права, ако наказаният желае отново да се впише в колегията, ще трябва да премине през цялата процедура и проверка по прием, която се провежда за нов адвокат.

Законът за адвокатурата поставя серия от условия, на които трябва да отговаря всеки, който иска да стане адвокат. Той трябва да е правоспособен юрист, да има най-малко две години юридически стаж, да е издържал изпит за адвокат. Има и още едно важно условие – законът изисква той „да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия“.

Тази проверка сега ще може да извърши съответната колегия, когато неин наказан с временно лишаване от права член, поиска отново да практикува. И ако установи, че той е вече не притежава морала или професионализма на адвокат, ще откаже да го приеме обратно в редиците си.

Дори и при действащите разпоредби има колегии, които при доказани множество драстични нарушения – най-вече злоупотреба с доверието на клиенти или практикуване, докато е бил лишен от права, са постановявали откази такива хора да се впишат отново. А те са били потвърждавани последователно от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и Върховния касационен съд. Но не всички адвокатски съвети са на мнение, че имат право да се произнасят за наличието на професионални и нравствени качества у техен лишен от права колега и застъпват позицията, че възстановяването в професията става автоматично след изтичането на срока на наказанието.

Негативните последици

Изменението на чл. 22 от ЗА обаче крие в себе си и рискове. Нещо повече – то поставя адвокатите в положение, което е без прецедент за останалите свободни правни професии. Такива последици след налагане на наказание „временно лишаване от права“ не предвиждат нито Законът за нотариусите и нотариалната дейност, нито Законът за частните съдебни изпълнители.

Така формулираната нова т. 3 на чл. 22, ал. 1 ЗА не разграничава последиците от временно лишаване от права на адвоката за 3-4 или 5 месеца, което се налага за леко провинение, от тежките случаи, при които той е санкциониран със забрана да практикува за 4 или 5 години, защото повторно е погазил закона.

Освен това прием наново в професията след наказание ще означава, че адвокатът не само пак ще доказва, че отговаря на изисквания като завършено юридическо образование, правоспособност и най-малко две години юридически стаж, но и ще трябва да плати нова вноска за вписване в съответната колегия и встъпителна такава към Висшия адвокатски съвет.

Само встъпителната вноска към ВАдС е 1500 лв. (600 лв. за хора с до 3 години юридически стаж). Отделно се плаща за вписване и в дадената колегия, като в София например (според юридическия стаж) сумата варира от 1100 лв. до 2500 лв. Има градове, в които достига 3000 лв.

Това кара адвокати да се опасяват от неоснователно налагане на наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за определен срок, само за да могат колегиите да събират приходи от последвалото ново вписване.

About the Author :

Leave a reply