Краен резултат: Великобритания напуска ЕС. Какво следва?
24.06.2016  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

Британците избраха да напуснат ЕС след 43 години членство в общността. На историческия референдум 51,9% гласуваха „ЗА“ излизане, а 48,1% пожелаха да останат. Това вече са официалните и окончателни резултати от гласуването.

Като един истински лидер, премиерът Дейвид Камерън пое отговорност и заяви, че през есента ще подаде оставка.

Естествено застъпниците на идеята за отделяне се радват, но голяма част от анализаторите и политиците пък казват, че са имали идея от евентуален изход от ЕС, са се надявали да победи разума и това да не се случи. Ясно е обаче, че започва нещо невиждано досега – страна ще напусне ЕС.

В чисто политически план това означава оставка на премиера Дейвид Камерън. Оставка обаче ще влезе в сила през октомври – това означава, че цялата техническа процедура за излизане от ЕС ще започне през октомври или по-късно и тази задача ще бъде на новия премиер.

Евроскептиците ликуват, след 43 години, една от държавите-основателки на ЕС избра да го напусне. Най-уязвимото място на общността сега може да се окажат Северна Ирландия и Шотландия, които искат да останат в ЕС и затова не е изключено в Северна Ирландия да бъде иницииран референдум за отделяне от Великобритания, както и втори референдум по същата тема.

 

Какво следва оттук-нататък за Великобритания?

 

В икономически план: Британската лира отчете днес един от най-големите спадове в курса си за един ден – за шест часа стойността ѝ се понижи рязко с над 10 процента поради безпокойството, че раздялата с ЕС ще навреди на икономиката на Обединеното кралство и ще подкопае позициите на Лондон като глобален финансов център. Институции като Международния валутен фонд, Управлението за федерален резерв на САЩ и британската централна банка предупредиха, че Брекзитът ще разтърси световната икономика, която се възстановява бавно от глобалната криза, започнала през 2008 г. Сега икономистите ще чакат да видят дали прогнозите им ще се сбъднат.

За съседните държави: Европейските лидери ще приемат Брекзита като опасен прецедент и потенциално фатален удар за европейския проект. Някои са изправени пред все по-силния евроскептицизъм на своите граждани и може да сметнат за необходимо да положат сериозни усилия във вътрешен план, за да ги убедят, че 27-членният блок има бъдеще. Това може да доведе до реформи в начина, по който функционира ЕС. Бъдещите преговори е възможно да бъдат помрачени от чувството за предателство, както и от виждането, че примерът с Обединеното кралство трябва да послужи за назидание на други, които също биха искали да напуснат.

За растежа в ЕС: Последиците може да се отразят и на крехкия европейски растеж. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле наскоро каза, че „ще бъде чудо, ако излизането на Великобритания не доведе до икономически загуби“. От друга страна Брекзитът може да тласне ЕС към действие. Откакто се присъединява към клуба през 1973 г., Великобритания оставяше своя отпечатък върху блока, основно като спираше натиска към все по-тесен политически съюз, проект, който сега може да бъде възроден с ентусиазъм.

Резултатът ще предизвика нова поредица от преговори с цел Великобритания и ЕС да намерят начин да разделят икономиките си, които са тясно свързани, откакто Обединеното кралство стана член на 1 януари 1973 г. Така както е формулиран член 50 от Договора за Европейския съюз, преговорите вероятно ще продължат поне две години, но е възможно да траят и по-дълго, стига всички останали 27 държави членки да са съгласни. Но часовникът ще започне да отброява оставащото време на Великобритания в ЕС, едва когато Обединеното кралство уведоми ЕС, че иска раздяла – а някои от лагера за излизане заявиха, че това няма да стане преди 2018 г. Въпреки това ЕС може и да не се съгласи с варианта за отложено излизане.

About the Author :

Leave a reply