Бизнесът ще трябва да наема само адвокати за консултиране, регистриране и подаване документи в институциите
26.06.2016  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

Това предвиждат текстове за изменение на Закона за адвокатурата, който късно вчера бе одобрен от Комисията по правни въпроси към Народното събрание.

На самото заседание председателят на правната комисия Данаил Кирилов съобщи, че има над 30 внесени отрицателни становища по този законопроект, но въпреки това той ще го подкрепи. Всички присъстващи организации (АССП, ИДЕС, Нотариална камара, Съюз на юрисконсултите, КРИБ, БКС, АИКБ и други) се изказаха негативно за проекта, внесен от Данаил Кирилов и група депутати. Въпреки това законопроектът беше приет единодушно на първо гласуване от ресорната комисия. Депутатите от комисията, които бяха в залата декларираха до един, че са и адвокати, защото това се изисква по правилник на НС, като бе съобщено, че според настоящото законодателство, те не са в конфликт на интереси и имат право да гласуват поправките в закона, които бизнесорганизации определиха като лобистки. Депутатите обясниха, че между двете четения ще се коригират редица текстове, като за целта ще се създаде работна група.

Опасенията на счетоводните организации относно това какво ще бъде коригирано по текстовете са големи, тъй като вчера стана ясно, че депутатите-адвокати не приемат, че чл. 24 и чл. 150 от законопроекта си кореспондират и ограничават правата на други професии и ощетяват бизнеса, особено малкия. Наложи се четене на текстове на глас, а от бизнес организациите попитаха дали четем един и същи законопроект. В крайна сметка в хода на дискусиите от ИДЕС бе цитирано част от решението на КЗК, където се подчертава, че разпоредбите на чл. 150 от законопроекта са с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Това, макар и трудно доведе до съгласие от адвокати и депутати, че има проблем точно в тези текстове. От АССП напомниха и за протокора със становището на Министерство на финансите, представено на тристранката, в което се казва, че тези законодателни мерки ще доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, а също крият рискове и за приходната част на бюджета, заради негативно въздействие на промените върху редица други свободни професии.

Припомняме, че редица дейности, които до момента се извършват по възлагане от клиенти на счетоводители и различни тясноспециализирани консултанти са изброени в забранителния списък за извършване от неадвокати, според законопроекта. Така например счетоводителите няма да имат право да дават устни и писмени консултации на своите клиенти. Нито ще имат право да изготвят за НАП, НОИ и други институции заявления, отговори и молби. Това означава, че редица документи като Заявления за регистрация по ЗДДС, отговори по данъчни проверки и дори най-елементарни молби до НАП, НОИ, НСИ и други институции, с които всеки счетоводител комуникира при нормалната си дейност по възлагане от клиент ще трябва да бъдат задължително изготвяни и подавани само от адвокати.

Бизнесът ще трябва отделно да наема адвокати за гореизброените дейности. Ако се приемат текстовете в настоящия им вид, то с учудване бизнесът ще разбере, че счетоводителят му няма да има право да състави дори трудов договор. От АССП подчертаха, че е невъзможно всяка малка фирма да плаща на адвокат за изготвянето и подаването на всеки трудов договор в НАП, какво изискване предвиждат текстовете от законопроекта.

Отпада и правото на всеки, който не е адвокат по възлагане от клиент да изготвя и дори подава каквито и да било документи в Търговския Регистър, Имотния регистър, както и в други регистри в България. Сега например счетоводителите имат право да подават годишния финансов отчет в Търговския регистър.

По този начин редица дейности от търговския живот на една фирма, които по принцип бизнесът обичайно възлага на счетоводители или други тясноспециализирани консултанти, са наречени “адвокатски” и са забранени за извършване от неадвокати.

Глобите са солени. Според чл. 150 лице, което не е адвокат, но извършва или предлага извършването на гореспоменатите дейности, които са подробно изброени в чл. 24 от законопроекта, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева. Алинея втора предвижда двойна глоба при повторно нарушение.

 Вменяват се и задължения за доноси от всички

Чл. 153 изисква от всички физически и юридически лица, като и от органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите и частните съдебни изпълнители да донасят на съответната адвокатска колегия за извършване на изброените услуги от неадвокати. Нещо повече сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции ще се внасят по сметката на съответния адвокатския съвет, а не в държавата, посочва чл. 152, ал. 2 от законопроекта.

About the Author :

Leave a reply