Парламентът прие промените в съдебния закон на първо четене
29.06.2016  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

След близо тричасово обсъждане Народното събрание прие измененията в Закона за съдебната власт на първо четене с 116 гласа „за“. Против бяха петима депутати, а десет се въздържаха, предаде „Дневник“.

По време на дебатите бе изтъкнато многократно, че предложенията имат и добри, и лоши страни. А министърът на правосъдието Екатерина Захариева обяви, че е чула „доста конструктивни предложения, но и неоснователни критики“.

Новите текстове в закона предвиждат по-големи правомощия на общите събрания на съдиите, процедурите, по които Инспекторатът към ВСС ще извършва проверките на магистратите, и разпоредби, свързани с йерархичността в прокуратурата.

В проекта са разписани детайли за оценката и кариерното израстване на магистратите, както и промени в управлението на съда и прокуратурата. Той предвижда общите събрания на съдиите да имат много повече правомощия. Те ще могат да предлагат и изслушват кандидатите за председатели на съответните съдилища и ще изказват становище относно кандидатурите.

По групи гласовете бяха разпределени по следния начин: 73 депутати от ГЕРБ гласуваха „за“, никой от БСП не подкрепи проекта като четирима бяха против, а осем се въздържаха. Петима от ДПС бяха „за“, както и деветима от Реформаторския блок, заедно с един глас „против“. От Патриотичния фронт 12 бяха „за“, както и по 6 от БДЦ и АБВ. Двама независими депутати гласуваха положително, а членовете на Атака се разделиха на двама „за“ и двама „въздържал се“.

Преди началото на разискванията министър Захариева подчерта, че проектът предлага най-мащабната реформа в последните 25 г. в основния закон на съдебната власт. Отбеляза, че това е и очакването на българските граждани. Това било продиктувано не само от евродокладите, но и защото промените са пряко свързани с бързината и качеството на съдебния процес.

Депутатът от ДСБ Радан Кънев изтъкна, че проектът е безспорно добър в частта за съдийското самоуправление и безспорно слаб в частта за прокуратурата. „Все пак е крачка напред“, отбеляза Кънев и добави, че след като неговата партия няма да участва в гласуването на първо четене, проектът ще получи един глас „за“, заради разумните предложения за промени в съда и един „против“, заради липсата на промяна в прокуратурата. Той отбеляза, че ще е важно обсъждането и промените между двете четения, когато ще се разбере дали законът ще стане много по-добър или много по-лош, както и дали ще остане семпъл или ще покаже, че се имитира реформа.

Въпреки похвалите за идеите за съдийско самоуправление, Кънев нарече промените семпли, а тези в прокуратурата още по-семпли. По думите му остава неназован проблем от поне десет години за политическата роля на прокуратурата, поради което той се задълбочава. Според него има „тежко смесване на функциите „между прокуратурата и изпълнителната власт, поради което двамата „най-силни мъже“ в държавата опъвали политически чадъри. Кънев подчерта, че не говори за Борисов и Цацаров, а за министър-председателя и главния прокурор, защото проблемът е съществувал преди тях и ще съществува и след тях.

Повечето българи искат реформа по румънски модел, отбеляза Кънев като допълни, че това няма да се случи, което се е разбрало още при орязването на промените в Конституцията.

Четин Казак (ДПС) репликира Кънев с твърдението, че държавникът нанесъл най-големи щети на съдебната система е Иван Костов, по времето, когато е бил премиер и СДС „напазаруваха, назначиха всички висши ръководители на съдебната власт“. Той определи като комично критиките за сливане на съдебна и изпълнителна власт да идват от ДСБ. Кънев му отговори, че не се учудва, че след като 15 г. Костов е извън властта, пак той е виновен за липсата на реформа.

Методи Андреев (ГЕРБ) похвали премахването на „болшевисткия текст, че прокуратурата е единна и централизирана“ и че всички прокурори са подчинени на главния прокурор, което определи като много добър знак. Той обаче подчерта, че въпреки премахването на текста, че всички прокурори са подчинени на главния прокурор, те се подчинени на административните си ръководители, а те от своя страна на главния прокурор, което е просто промяна на субординацията. Според него думата „подчиненост“ няма място в съдебния закон, тъй като всички магистрати се подчиняват само на закона.

По думите му текстът, че главният прокурор ще извършва проверки и ревизии е неконкретен и създава опасност от подчиненост. Андреев отбеляза, че възможността за писмени указания, макар и мотивирани от горестоящия прокурор при незаконно постановление трябва да се премахне. Предложи и идея по румънски модел – обжалване от прокурор пред Висшия съдебен съвет (ВСС) при неправомерна намеса от друг прокурор в работата му. Депутатът от ГЕРБ отбеляза и други идеи за промени, които ще инициира между двете четения на закона.

След изказванията на депутатите, думата отново поиска правосъдния министър, която каза, че ще изпрати на Радан Кънев сравнителна таблица между законопроекта от миналата година и сегашния, където било видимо, че промените в прокуратурата сега са повече. А на Методи Андреев посочи да погледне заключителните разпоредби на проекта, където е посочено в какво се състои контролната и ревизионна дейност на главния прокурор.

Постигането на независимост на органите в съдебната власт е достойна за подкрепа цел, но не е обсъждано това да става чрез самоуправление вътре в институциите, чрез драстичното увеличаване на правомощията на общите събрания, за сметка на тоталното лишаване на председателите от правомощия, отбеляза Четин Казак от ДПС. По думите му, за да могат административните ръководители да работят ефективно, т.е. да прокарват и налагат решенията си, той трябва да е независим от тези, които ръководи. Промяната лишавала от смисъл съществуването на председателите и давала влияние на съсловните магистратски образувания по кадрови въпроси.

Според Казак предложенията създават рискове от партизиране и разделяне на лагери вътре в институциите между съдиите, които са номинирали председателя и тези, които не са го искали. Концепцията за магистратското самоуправление създавала рискове от анархия и размиване на отговорност между общите събрания на съдиите, двете колегиите на ВСС и пленума му. Тя трябва да се преразгледа между двете четения, защото няма никакво конституционно основание, завърши Казак.

Филип Попов (БСП) заяви, че проектът не е еднозначен, което си личало от различните мнения по него. Той подкрепи критиките на Инспектората към ВСС от началото на месеца. За отстояване на самостоятелен бюджет на ИВСС, за това, че инспекторите не могат и няма да налагат глоби на магистрати и въпроса как ще проверява достоверност на декларирани данни от магистрати и по какви критерии ще оценяват дали са податливи на натиск. Както и за неуспешната дефиниция на „почтеност“. Той обяви, че ще се въздържи от гласуване.

Какви ще бъдат резултатите от предлаганите промени, попита риторично друг депутат от БСП – Чавдар Георгиев. Отговорът бил ясен – целта била да се демонстрира реформа. Съдебната реформа, по думите му, била като другите реформи – объркана, безцелна, безлична и с неясен резултат. Според него проблемите са в липсата на справедлив и бърз процес и в това, че никой не носи отговорност, зле било положението и при изтърпяване на наказанията. Идеята за съдийско самоуправление не решавала въпроса за външно влияние и корупция.

Според Данаил Кирилов (ГЕРБ) на притесненията на опозицията за съдийското самоуправление, трябва да се отговори, макар и не толкова протяжно, както техните изказвания. Нямало лошо съдиите да участват и да знаят каква е организацията в институцията, където работят. А ефекта от предложенията никой не го знае, защото още не са започнали да действат. При проява на дефекти, те могат да се коригират, отбеляза Кирилов.

About the Author :

Leave a reply