Тълкуване: Граждани не могат да съдят държавата за вреди от незаконни наредби
04.07.2016  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

Фирми и граждани няма да могат да търсят обезщетения за претърпени от тях вреди от действието на противоправни подзаконови нормативни актове и няма да могат да се обръщат за това към съда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Това се разбира от Тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС), прието заради противоречивата досегашна практика, съобщи „Сега“. Някои съдебни състави са приемали, че ЗОДОВ може да се използва, но други смятат, че законът не може да се прилага при вреди от незаконни наредби, правилници, тарифи, инструкции или постановления

След решението, ако фирма или гражданин търси вреди по ЗОДОВ, съдебните състави ще отказват да гледат исканията им, защото тълкувателните решения имат задължителен характер. Така гражданите и бизнесът губят ключова възможност срещу несправедливите актове на изпълнителната власт. А администрацията ще се види с развързани ръце да приема непрецизни подзаконови актове, които, дори да бъдат отменени, няма да доведат до обезщетяване на гражданите.

От общо 85 съдии във ВАС, 53-ма съдии са приели, че ЗОДОВ не може да се ползва за вреди от противоправни подзаконови нормативни актове. Техните аргументи са, че отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, се урежда от ЗОДОВ и от чл. 7 от Конституцията. Според основния закон „държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“.

Логиката на тълкуването на ВАС: Един и същи административен акт е незаконен „от днес“, когато е отменен от съда, но е бил законен „вчера“, значи не ви се дължи обезщетение

За да има отговорност за вреди по ЗОДОВ, трябва да са налице едновременно три неща, единодушни са били всички върховни съдии.

– Първото е – да има незаконосъобразен акт, тоест действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменен по съответния ред;

– Второто – да има вреда от такъв административен акт;

– И последното – да има причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат.

Мнозинството от ВАС решава, че в случая с подзаконовите актове липсват част от тези задължителни елементи.

Мнозинството във ВАС е тълкувало така: Според Административнопроцесуалния кодекс (АПК) подзаконовите нормативни актове се смятат за отменени от деня на влизане в сила на съдебното решение. До този момент административният акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, нищо че ден по-късно например това е същият акт, който съдът ще отмени като незаконосъобразен.

Това е така, смятат 53-имата върховни административни съдии, понеже последващо съдебно решение, с което подзаконов нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.

Мнозинството е открило текст в АПК, според който правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен, следва да се уредят „служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение“. На практика те твърдят, че това е единственият ред за оправяне на вреди. И щом го има, не може да се търсят щети и по Закона за отговорността на държавата и общините. По АПК обаче вредите зависят от волята на някакъв орган да уреди „правните последици“. Дори не се говори за вреди, щети или обезщетения. Няма и никаква санкция, ако правните последици не бъдат уредени.

Малцинството във ВАС – 32-ма съдии, са на противното становище. Те смятат, че хората и бизнесът на общо основание могат да си търсят правата и обезщетенията по ЗОДОВ. Според тях конституционният принцип, че „държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“, няма изключваща клауза.

Той „не допуска изключения нито по отношение на субектите, в чиято полза възниква правото на обезщетение, нито по отношение на вредоносните юридически факти, ако те са незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица, в случаите, когато имат за последица причиняване на вреди“, пишат в особеното си мнение те.

Според малцинството, ако се приеме тезата на техните колеги, че до момента на обявяването на нищожността си един подзаконов нормативен акт е напълно законосъобразен, на практика никакви вреди не могат да се търсят. А такова тълкуване се сблъсква челно с конституционния принцип че държавата отговаря за вредите, които са причинени от актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, мотивират се 32-мата съдии от ВАС.

About the Author :

Leave a reply