Проучване: Натискът в прокуратурата се увеличил през последните две години
06.07.2016  //  By:   //  Актуално  //  No Comment

За последните две години натискът от ръководството на прокуратурата към редовите прокурори се е увеличил. В малките населени места е голям проблем липсата на ефективна защита при заплаха за магистрати и техни близки, пише „Дневник“.

Това са част от данните на национално представително проучване сред магистратите, проведено от „Галъп метрикс“, поръчано от Българския институт по правни инициативи и представено днес. То е проведено в периода май-юни сред 600 магистрати.

Сред другите изводи са, че налагането на дисциплинарни наказания е субективно и се извършва чрез двоен стандарт. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет и етичната комисия са се превърнали в инструмент за натиск. Две трети и от съдиите, и от прокурорите харесват професията си, но не и начина, по който работи системата.

Показателен пример от изследването, е че повече от половината от прокурорите у нас смятат, че механизмът за сътрудничество и проверка трябва да отпадне. Преди две години мнозинството от обвинителите са смятали, че наблюдението има положителен ефект върху реформата в държавното обвинение.

„За мен обясненията са чисто конюнктурни. Заради позицията на ръководството на прокуратурата за механизма“, обясни социологът Радостина Ангелова. По думите й към 2014 г., когато подобно проучване отново е правено атмосферата е била много по-кооперативна.

Според директора на БИПИ Биляна Гяурова данните показват, че натискът в прокуратурата се е увеличил неимоверно през тези две години.

Преди няколко месеца Цацаров заедно с председателя на Върховния административен съд Георги Колев и главния инспектор Теодора Точкова участваха в дискусия, организирана от български евродепутати за ефекта от мониторинга. Тогава той разкритикува сериозно евронаблюдението, като обяви, че все по-често той все повече се превръща в средство за проверка, отколкото за сътрудничество. Малко след това Съветът на Европейския съюз обяви, че работата по реформите у нас трябва „спешно да се ускори“, докато препоръките за Румъния са изцяло положителни и в тях се акцентира върху „впечатляващата инерция“. Тогава на практика беше даден ясен сигнал, че евронаблюдението за България ще продължи по-дълго от това за Румъния.

Изследването показва още, че има разлика и в отговорите на въпроса за нуждата от промени в прокуратурата. Преди две години преобладаващата част от обвинителите ясно идентифицират необходимостта от реформи. Тогава обаче те са били с много по-вече позитивни очаквания, че подобна промяна е възможна.

През 2016 година проучването показва, че прокурорите са станали много по-скептични. Над 60% от интервюираните са на мнение, че значими реформи все още липсват, а близо три четвърти не смятат, че в йерархията на прокуратурата израстват хората с най-високи морални и професионални качества.

About the Author :

Leave a reply