Актуално Темида ТВ

Адв. Петър Николов: Убийството на жени има два проблема – самата жертва и нашите институции…

В предаването „Седмицата с Нина и Зий“ адвокат Петър Николов коментира зачестилите случаи на домашно насилие и убийства над жени. Повод за разговора беше и бруталното убийство на Алена Щерк, при което по подозрения бе задържан бившия й приятел.

Водещ: Ние всички знаем, че законът в България не е лош, но не се спазва. Защо се стига до тези убийства? Някакви превенции ли трябва да се направят? Какво е Вашето мнение?

Адв. Николов: Въпросът е много сложен и няма еднозначен отговор, но в действителност нашето законодателство доста се актуализира през последните години именно заради тежките случаи на домашно насилие и е редно да споменем, че ако говорим за последния случай на г-жа Щерк и има убийство в условията на домашно насилие, Наказателният кодекс предвижда по-тежко наказание от обичайното и 15 години е минимумът, до 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор, както и доживотен затвор без замяна. Също така държа да отбележа, че всички форми на домашно насилие се криминализираха след промени в Наказателния кодекс. Когато имаме дори телесна повреда, извършена в условията на домашно насилие, ако е предшествало системно упражнявано физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, включително ограничаване на личния живот – всички тези случаи са дори и криминализирани. Имаше промени и в закона на домашното насилие, въведоха се нови мерки, има идеи за още по-нови мерки. За мен законодателството ни е актуално и адекватно, но основният проблем можем да го разделим на две полета – едното е полето на личното, тоест в много случаи жертвата на домашно насилие сама позволява да се превърне в такава и второто е полето на институциите, тоест проблемът е институционален.

Водещ: На кои точно институции ?

Адв. Николов: На МВР и на прокуратурата. Аз си направих труда и проверих, че още  през  2018г. главният прокурор е дал указания за работа на прокуратурата по преписки, образувани, когато има съобщения за осъществено домашно насилие. Тогава се предвижда, че ако едно лице, което е пострадало от домашно насилие, сезира прокурора, той от своя страна може да разпореди насилникът да бъде задържан чрез органите на МВР, което много рядко се среща и ако при случая, който споменахме, бяха предприети подобни мерки, може би нямаше да се стигне до това насилие.

Водещ: Тоест имате предвид, ако полицията си беше свършила работата предварително…

Адв. Николов: Аз не мога да кажа дали е имало сигнали до полицията, но обикновено кагато подадем сигнал в полицията, ефектът е почти никакъв. Аз от моята практика трябва да Ви кажа, че дори избягвам да търся съдействие от полицията, директно се обръщам към съда, за да търся защита със съответната заповед. Аз съм вдигнал ръце от органите на МВР и изобщо не разчитам на тях да защитят когото и да било…

Водещ: Щом вие на търсите защита от тях, какво остава за обикновенния човек!

Адв. Николов: На първо място трябва да се свърже с адвокат, който е специалист в тази област и много бързо да се вземат мерки. Но пак казвам, тук опираме до полето на личното. Много пъти жертвата се отказва да търси защита, не желае да търси защита.

Водещ: От срам, от неудобство, от какво ?

Адв. Николов: Нещата са комплесни. Тук става дума и за имоти, за чувства, за лични взаимоотношения. От друга стана хората много пъти проявяват слабост, тоест решават, че сами ще се оправят, ще забравят за този проблем, има го и чисто психологическия момент, че когато жертвата потърси защита, насилникът променя поведението си. Обикновено започва да се обяснява в любов на пострадалата, търси извинение, съжаление, тя оттегля своите жалби и след това идва след шест месеца или след една година с абсолютно същия проблем и абсолютно излишно губят една година от живота си.

Водещ: Би ли променила Истанбулската конвенция ситуацията, какво е Вашето мнение?

Адв. Николов: С оглед на това, което казах до момента, Истанбулската конвенция няма да може да защити жертвите от домашно насилие, това не е някакъв щит, който една жертва може да използва. Ние имаме институции, които просто трябва да бъдат накарани да работят и проблемът не е в правната рамка. За мен проблемът е в човешките ресурси, в потенциала, с който разполагат службите и си мисля, че може би там трябва да се търсят промени. Най-вероятно трябва да има специализирани звена в органите на МВР, които да се занимават само с домашното насилие, защото когато една преписка отиде при кварталния полицай, той има някакъв срок от два месеца, примерно, в които трябва да я отработи. Обикновено казват „ние нищо не можем да направим, само ще го предупредим“ и в общи линии ефектът е никакъв. Има случаи, в които започват да разубеждават жертвите и им казват „това е по гражданско право, вие трябва да отидете в съда“, това е дежурният коментар…

Вижте още в предаването Седмицата: