Икономистът Деян Николов гостува на Нина Хамилтън в предаването “Седмицата с Нина и Зий” по телевизия България 24.
Нина Хамилтън: Реалистично ли е това, което говори Кирил Петков по отношение цената на газа?
Деян Николов: Докато не видя двата танкера, не вярвам, че ги е договорил, поради простата причина, че там е доста либерализиран пазара, той не може да договори подобно нещо с американското правителство. Там има частни компании, които се занимават с този бизнес. Може да се е срещнал с техни представители. Тези два танкера, които предстои да дойдат са капка в морето. Това че те ще бъдат на някаква по-ниска цена не е толкова важно, защото там втечнения газ се търгува на пазарен принцип и цената се мени. Ние много добре виждаме какво става с цената на електроенергията за бизнеса. Ситуацията е сравнително подобна. Логистичната част от там да докараш нещо до тук, ще оскъпи най-вероятно с няколко долара на куб.м. цената.
Нина Хамилтън: Нека говорим в цифри.
Деян Николов: Доста е трудно да се изчисли. Факторите са прекалено много, мога просто да ги изброя, редно е специалисти да го изчислят, иначе ще стрелям на сляпо. Първо, втечненият газ има огромно количество енергия, 25% от количеството му е необходимо, за да бъде пробразуван. След това е транспортът – най-вероятно ще мине през няколко пристанища, може би Гърция или Турция. Трябва да се регазифицира, за което ние ще платим такси, след това трябва да се складира, за да си попълним резервите. Общо взето пътят му е доста дълъг, чисто от икономическа гледа точка няма как да ти излиза по-рентабилно да вкарваш втечнен газ с кораб от другия край на света, за сметка на газ, който получаваш по тръбопроводи. В момента сме в леко парадоксална ситуация, защото американците се опитват да навлезнат повече на европейския пазар. До голяма част и войната е заради това – Русия и САЩ се борят за европейския пазар като потребители на газ и от тази гледна точка американците имат интерес към Украйна, защото това е един от входовете. Ако те имат контрол върху правителството там, това би било изключително удобно. От друга страна използват войната много умело за пропаганда. Цяла Европа се втурна да налага санкции и общо взето нещата се бутат в посока спиране на руския газ.
Нина: И в същото време излезе стастистика, че износът на руски газ се е увеличил с 8%.
Деян: Руснаците също си гледат интереса, не всички държави са толкова глупави и толкова поклонни като България. Отделно самият втечнен газ в някаква степен цената му в момента е съизмерима на руския, но това са епизодични моменти. Ако цяла Европа започне да купува газ от Щатите, според пазарните принципи ще доведе до тотално различни цени. Така че каквото и да се договори в момента, това е към този момент. След 6 месеца докарваме втечнен газ от Щатите, цената му ще бъде много по-различна.
Нина Хамилтън: Нека поговорим за това, което каза министър Даниел Лорер: “Няма да има преговори, няма да има референдуми, еврото се приема на 1 януари 2024г”. Как ще се отрази на българина преходът от лева към евро ?
Деян Николов: Темата е политическа и икономическа. Политическата е ясна – губим всякакъв съверенитет. Тук не е въпросът да сменим едни хартийки с други – важно е хората да знаят, че нещата са много по-сериозни. Говорим за това кой ще печата парите ни. Това е един от най-важните икономически инструменти, защото който го прави до голямата степен може да прави най-различни спекулации. Ние се отказваме от това ние да печатим парите си и предостъпваме това право на Европейската централна банка. Ако е добронамерена – ще имаме стабилна икономина и стабилна парична система. Ако в някакъв момент ние имаме противоречия с политиките, които иска да налага, тя ще има всички парични и икономически инструменти, за да ни принуди на практика да следваме определена политика. Било то в паричния сектор или някой друг. Защото ако някой друг печата парите ти, много лесно може да предизвика криза като през 1997г. или може да взима решения, които са угодни на една държава членка на Еврозоната и са неизгодни за друга.
Нина Хамилтън: Но хората се интересуват от други неща – цените да не се увеличават, а заплатите има да станат в евро.
Деян Николов: Заплатите им няма да скочат двойно. На първо място, няма такова нещо като влизане в „клуба на богатите“. Всички държава запазват абсолютно същите нива на БВП и темповете, с които той се увеличава, се е запазил. Икономиката и статистиката не подкрепят твърдението, че ние ще станем по-богати.
Нина Хамилтън: А ще станем ли по-бедни ?
Деян Николов: Зависи от държавите и зависи от периода, в който влизат. В повече случаи не се наблюдава рязък скок на общата инфлация, а само за стоките от първа необходимост и храните. В определи случаи между 10%-15% на година, което е доста и това е било в периоди, в които икономиката е била сравнително стабилна. Но в момента сме в криза. Това, което се случва на Литва, Латвия и Естония – последните държави, които влезнаха в Еврозоната, е най-високата двуцифрена инфлация в цялата Еврозона.
Нина Хамилтън: И в България не е малка.
Деян Николов: Не е малка, но ако се доверим на съмнителни официални данни за инфлацията, може да твърдим, че ако бяхме влезнали преди 1-2 години, в момента с 50%-60% по-бързо щеше да има поскъпване на цените.
Нина Хамилтън: Нужно ли ни е еврото тогава ?
Деян Николов: Аз лично като икономист ползи не виждам. Това е поемане на риск в момент, в който нещата са стабилни. България е една от най-стабилните държави във фискален аспект.
Нина Хамилтън: Но договорите не ни ли принуждават да го приемем ?
Деян Николов: В договора за присъединяване към ЕС е записано, че всяка държава, освен ако не са се договорили друго, трябва да влезе в Еврозоната, когато и както прецени. Тоест на теория сме задължени, но на практика може да влезем след 50/100/200 години. Тоест когато ние преценим, че сме готови. Можем да го отлагаме във времето.
Нина Хамилтън: А защо нашето правителство толкова бърза да влезем в Еврозоната ?
Деян Николов: Изглежда като натиск отвън. Не мисля че е наше решение, единствената полза за нашите политици е ако направят някаква схема около валутния резерв, в който имаме около 50/60 млдр. капитал под различна форма. Една част от него ще се премести към Европейската централна банка, а друга може би ще остане на разположение на правителството, така че апетит към тези пари. Но това по-скоро е натиск отвън. Еврозоната е сравнително нестабилна. В момента заради COVID и войната в Украйна тази нестабилност се разраства и имат нужда да „закърпят“ имиджа на самата Еврозона, а за да случи това трябва да се присъединят нови държави, да покажат, че има интерес към нея. Това е една от причините. Другата е, че нашият валутен резерв действа като спасителен пояс. Тоест ние сме ограничени в това да взимаме прекалено рискови фискални решения, включително и да влизамаме прекалено голям държавен дълг. Ако влезем в еврозоната, това се вижда в макроикономическите показатели на вече влезнали държави, държавният им дълг започва да се покачва
Нина Хамилтън: Нашият също се увеличи с 1,8 млдр. за последните три месеца.
Деян Николов: Да, от правителството, което каза, че няма да тегли никакви заеми и че има достатъчно пари в бюджета. Тези 1,8 млдр. могат да ни се видят като детска игра, ако влезем в Еврозоната. Ще дам пример как вървят цифрите – държавният дълг обикновено се измерва като процент спрямо БВП, в България в момента сме на около 30%, в Еврозоната това равнище е на около 80%-90%. Най-закъсалите икономики като Гърция, Италия са 150%-200% или на практика фалирали. Тоест влизането в Еврозоната осигурява политически комфорт за създаване на дефицит в бюджета, което значи държавен дълг. Това е пътят, по който вървеше Гърция през последните15-20 години и това е път, по който може и ние да тръгнем. Може да опитаме да останем фискално, но аз не вярвам в това.
Цялото интервюто с Деян Николов може да гледате от 34.20 минути:
