Бърз кредит и лихварство – кога се става лихвар? Тоест къде е разликата между законно кредитиране и незаконно лихварство?
В общественото съзнание терминът “лихварство” е натоварен със силно негативен заряд. Свързва се с висок, често прекомерен размер на печалбата на отдаващия на заем. За разлика от лихварството кредитирането е търговска дейност. Представлява законовоуредена възможност за получаване на средства от кредитополучателя. Кредитирането позволява стартиране и реализиране на бизнес инициативи, задоволяване на лични нужди и т.н.
Лихварството е дейност известна от античността и средновековието. При лихварството едно лице дава на друго пари срещу лихва. В различните периоди от човешката история дейността по даване на заем на финансови средства срещу печалба е третирана от пълно сатанизиране и преследване по религиозни подбуди до законово регламентиране като дейност по кредитиране, стимулираща бизнес инициативността на гражданите.
Историята на лихварството
От Освобождението до наши дни философията на българския законодател остава непроменена, що се касае до прекомерния размер на лихвата по заемите. Законодателството ни винаги е поставяло граници на максималния размер на лихвата, обвързвайки я или с конкретни параметри или с по-общи критерии, като “съответствие със закона“ и непротиворечие с “добрите нрави.”
През 1927 г. в Царство България е приет Закон срещу лихвоимството – Законъ противъ лихвоимството. Според чл. 1 от закона, лице което използва притесненото положение, неопитността или лекомислието на длъжника, за да получи лихва, превишаваща позволения от закона размер, се наказва с тъмничен затвор, не по-малко от 6 месеца и с глоба.
Чл. 1. (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.*) Който при даване пари въ заемъ, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи въ кредитъ, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които иматъ характеръ на кредитиране, използува стесненото положение, неопитностьта или лекомислието на длъжника, за да получи подъ каквато и да е форма годишна лихва, която превишава позволения отъ закона максимумъ на договорната лихва (чл. 5, алинея 2), наказва се съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.
Според сега действащият Наказателен кодекс дейността по отпускането на кредити срещу лихва без необходимото за това разрешение се преследва като лихварство и се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и конфискация до ½ от имуществото (чл. 252, ал.1 НК). Тоест държавата се стреми да регламентира дейността по отдаване на парични средства в заем. Това означава, че законодателят търси баланса като я организира в рамките на разумни правила, за да стимулира икономиката с разрешаване на кредитирането, но и в същото време да го забрани и предвиди наказателна отговорност. Така пак се поставя въпроса:
Къде тогава е разликата между законно кредитиране и незаконно лихварство
Според практиката на Върховния касационен съд системното заемане (предоставяне и получаване) на парични средства срещу насрещна материална облага (лихва) представлява банково кредитиране. Това кредитиране е поставено под разрешителен или регистрационен режим. Законът не дава право на физически лица да извършват такава дейност. Но за юридическите лица – фирми предвижда специални условия – регистрации и разрешения. Системното предоставяне на кредити (поне три пъти) е престъпно само ако е извършено по занятие (като дейност, която носи доход), без необходимото разрешение, каквото се изисква по закон.
Предоставяне на пари в заем като търговска дейност е незаконно
Особено ако се извършва от субекти, които не отговарят на законовите условия и на съответния разрешителен режим. Небанковите финансови институции могат да отпускат кредити на своите клиенти само след регистрация в Българската народна банка (БНБ).
Важна информация за хората, които планират да използват услугите на фирми за бързи кредити. На уебсайта на Българска народна банка можете да откриете публичния Регистър на финансовите институции. В него може да се направи справка дали конкретната фирма за бързи кредити отговаря на регистрационния режим, прилаган от БНБ, т. е. дали е изпълнила условията за надлежна регистрация.
Тоест фирмите, които предоставят бързи кредити се регистрират, получават нужните разрешения да дейността си по финансиране, което означава, че дейността им не може да се определи като лихварство. Това е защото, както се отбеляза по-горе, за да има лихварство е нужно дейността да се извършва “без необходимото разрешение, каквото се изисква по специалното законодателство, повече от три пъти.“
Фирмите за бързи кредити са небанкови финансови институции, които предлагат значително по-опростени и бързи във времето процедури, в сравнение с банките. Всеки е срещал предложения за бързи кредити с примамливи условия като “моментално одобрение”, “кредит без поръчители”, “онлайн кредити”, “без такса за кандидатстване” и подобни.
Цената за бързото и некомплицирано отпускане на кредита е неговата по-високата лихва. В нея фирмите за бързи кредити калкулират риска, който поемат с по-опростената процедура по отпускане на кредита.
Разлика между банки и фирми за кредитиране
Докато банките все повече се придържат към философията да реализират печалба на базата на количество клиенти, а не от прекаления размер на лихвите, много от фирмите за бързи кредити продължават да налагат прекомерно високи лихви, възползвайки се от силно затрудненото положение на кредитополучателите.
Принципно, никой не може да бъде задължен да изтегли кредит. Този процес стартира по волята на кандидата за получаване на кредита. Страните разполагат със свободата да договарят отношенията помежду си, в т.ч. и размера на лихвата. От тях зависи дали ще сключат договор за кредит или не.
Така поне би следвало да е на теория. На практика, притиснати от нуждата, много хора са готови да сключат договор за потребителски кредит при каквито и да е условия, а кредиторите не са склонни да преговарят относно предварително обявените от тях условия.
Тук именно се намесва държавата, изпълнявайки своята социална функция. Законът поставя рамки на свободното договаряне, включително размера на лихвите. Това е с цел да предпази длъжника от прекомерна тежест на задължението. Да попречи на кредитора да се обогати неоснователно за негова сметка.
Източник: Адвокат Росен Димитров
