Актуално Полезно

Как можем да придобием собственост по давност

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие по няколко начина –  по наследство, по завещание, чрез сделка или по давност.
Срокът за придобиване собственост по давност се определя от характера на владението и вещта. Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 години, когато упражняването на владение върху недвижимият имот е добросъвестно.
Когато се касае за недобросъвестно придобиване собственост по давност, то в този случай, срокът е 5-годишен.
При придобиване собственост по давност, в случаите надобросъвестното владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС. Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване.
В миналото погасителната и придобивната давност са били уредени в един закон – Закон за давността. Като продължение на това неудачно законодателно решение е разпоредбата на чл. 84 ЗС, която предвижда, че към придобивната се прилагат правилата на спиране и прекъсване на срока на погасителната давност.
Спирането на давностните срокове въз основа на юридически факт е основание, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие.
След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона.

Давностното владеене на имота е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението пък е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

Добросъвестното владеене е придобиване собственост по давност, при което имотът се владее от едно лице на правно основание.

Това правно основание може да е договор, нотариален акт, друг документ, годно да направи владелеца собственик.

В този случай праводателят не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.

Пример за такъв  случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно.

Недобросъвестното пък е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.

Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.

Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.

Владението по давност

трябва да отговаря още на следните условия:

– да бъде непрекъснато

– да е явно, а не скрито,  т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.

– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице

Автор: Нина Хамилтън, юрист, доктор по право

Leave a Comment