Предвид общественото недоверие към българските институции и специално към съда, в настоящата ще разкажа за два случая, в които мои клиенти осъдиха застрахователна компания и колекторска фирма.
Коментарите под последната ми публикация във Фейсбук, с която споделих статията “Отношението към съдебните изпълнители“ ме накараха да се размисля малко повече. Именно те ми дадоха основание да напиша настоящата. Всъщност, вниманието ми беше привлечено от проблема още преди това, заради други мнения под друга моя статия, която споделих във Фейса – “Общественото недоверие към съда“.
Многото им харесвания и споделяния на споменатите статии ме зарадваха и благодаря на всички, които са го сторили. Обаче, както винаги, има и различно мнение, а то е, че обикновеният човек не може да се защити от банки, застрахователи, съдебни изпълнители и монополи. Не може защото, според много хора държавната такса, която трябва да заплатят, ако решат да водят дело, е непосилна. Те си мислят още, че адвокатските хонорари са огромни, адвокатите кожодери (това не съвсем без основание), а техните услуги са недостъпни. Като добавим и това, че според много хора държава и закони няма, то картината се изяснява.
Както написах в предходните статии, към които има линк по-горе аз не мога да се съглася с цитираните мнения. Отговорих на коментарите на хората, като част от тях ми писаха на лични съобщения. От личните разговори, а и от публичните такива разбрах, че това негативно мнение на хората към институциите в голямата си част се дължи на това, че хората просто имат тотално грешна информация, която са получили незнайно как и от кого.
Не без значение за негативното отношение на хората към институциите е ролята на медиите, които много често дезинформират и манипулират. Не рядко медии предават информация без да са се запознали с фактите, а още по-рядко пък журналистите, които правят предавания имат и елементарна представа от право.
Такъв беше случаят с “убийството“ във Враца. Медиите отразяваха бунтове, протести против “убийците“, протести пред съда за справедливи присъди, като в крайна сметка се оказа, че убийство няма. И като няма убийство, няма сензация, и набързо медиите потулиха случая. Тоест спряха да го отразяват, но преди това надъхаха обществото против държавата и нейните институции. По този повод един мой колега – много добър адвокат, написа статия “Обществен натиск и правораздаване“, която споделих и може да се прочете ТУК.
Много още може да напише за медиите ни и за общественото мнение за държавата и институциите, но по-добре да не се отплесвам. Както обещах в началото ще разкажа за два случая.
Първият.
Преди време при мен дойде жена на име К, на която застрахователна компания не искаше да плаща. Жената беше пострадала от катастрофа и нямаше пари, нито за водене на дела, нито да плаща за адвокати. Поради това беше и обезверена, че няма да вземе и един лев от мощните застрахователи.
Разбира се и тя, както много хора, не знаеше за възможността, която предвижда законът, а именното, че съдът може да освободи от държавна такса материално затруднени лица, които искат да заведат дело. Законовата разпоредба гласи следното:
“Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.“
Така съдът уважи молбата за освобождаване на клиентката ми от такси. Освен това, клиентката ми нямаше пари да ми плати, за да й водя делото. И това не й беше проблем, тъй като Законът за адвокатурата предвижда възможност за “безплатен адвокат“. Законът гласи:
“Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. “
Така, макар и без никакви пари, клиентката ми К. осъди застрахователната компания за всички неимуществени вреди, а съдът постанови компанията да заплати държавната такса вместо нея, както и да ми плати хонорара, който К. не можеше (снимката в ляво).
Вторият.
Колекторска фирма заведе дело за неплатени сметки към мобилен оператор на клиентката ми В. Тя е на 76 години. Тази възрастна жена обаче, СВОЕВРЕМЕННО потърси правна помощ в мое лице и така своевременно получи защита. В. не пожела да се ползва от възможността, предвидена в Закона за адвокатурата за безплатна адвокатска помощ, тъй като, макар и пенсионерка, си имала пари. Плати ми, както си му е редът и започнахме делото, което в крайна сметка спечелихме. Получих си съобщението, че колекторската фирма е осъдена. Осъдена беше да плати на възрастната жена .
Надявам се след тази статия хората, които не вярват в българските институции да стават по-малко. Разбира се, не казвам, че всичко е перфектно, а само, че всеки може да се защити адекватно, както и че няма място за отчайване. Това е така, защото най-често Правата на обикновените хора се спазват.