Заради скандалния случай с дете с увреждане, което след планова операция е оставено под пълна упойка из коридорите на “Пирогов”, тъй като един от трите му теста за Ковид бил положителен, потърсихме за коментар адвоката по медицинско право Мария Петрова.
– По какъв начин родителите могат да потърсят правата си заради това отношение към тяхното дете – оставено да стои в коридора под пълна упойка заради положителен тест за Ковид? После му е отказана линейка за транспортиране до провинцията, заради което детето се прибира с влака.
– Запознах се със случая от изнесеното в медиите, не съм запозната да има официална позиция на болницата. Независимо, че детето е било с положителен тест, е абсолютно недопустимо да бъде дехоспитализирано и изведено от болницата, особено ако то е имало необходимост от медицинско лечение и продължаване на терапията му. Могло е да бъде изолирано в помещение само с родителите му, които явно и те са под карантина, и неговото лечение да продължи с всички позитиви за детето.
Оттам нататък лошата организация в болницата е причина за едно такова прибързано решение според мен и страхът, както и множеството дефицити и недостатъци на здравната система. Защото всеки, който е пациент, има право на качествена достъпна, адекватна и своевременна помощ, а не само защото е с положителен резултат да не получава такава. Напротив. Не може започналото вече лечение да бъде прекъсвано, тези хора безспорно могат да търсят правата си по съдебен ред.
– Какво могат да очакват родителите на детето, ако потърсят правата си?
– Трябва да имаме информация дали са настъпили вреди за това дете от отказаната терапия, за започналото лечение, което не е могло да продължи в съответните параметри, срокове и рамки. Ако това се докаже и причина са деянията – действията или бездействията на екипа на „Пирогов“, то родителите могат да потърсят съответното обезщетение от болницата.
– Оказва се, че цялото семейство е под карантина и сега няма кой да им купи и един хляб. Това принуждава бащата да излезе да вземе храна, при което кметът и съответните власти подават жалба срещу него и той ще бъде глобен.
-Най-малкото, което може да му се случи, е да бъде глобен, но по-страшната хипотеза е, че може да му се търси наказателна отговорност, да не забравяме промените, които бяха направени в НК. Но е важно да поясним, че за семейства или хора, изпаднали в подобна ситуация, всяка една община, всяко едно кметство трябва да организира социалните услуги, и вместо да дебнат кой отишъл да си купи хляб, те са тези, които трябва да се интересуват от нуждите на гражданите, докато все още сме в извънредна епидемична обстановка, и да могат да покриват тези нужди – не говоря финансово, а чисто логистично. Тоест, ако им се даде списък с продукти и пари, да отидат и да пазаруват, да се върнат и да оставят продуктите на това семейство. Недопустимо е само, защото някой пази общественото здраве, да му се накърняват по този начини правата поради лоша организация. Още по-цинично е, че социалните и кметът на съответната община вместо да укорят себе си и да видят проблема в собствената си организация и структури, най-лесното нещо, което са успели да направят, вероятно е да пуснат съответната жалба без да си дадат ясно сметка, че всъщност косвено те са тези, които трябва да понесат отговорност за една такава абсурдна ситуация.
– Възможно е и други семейства да попаднат в такава ситуация. Как хората да се защитят от администрацията?
– Това е много сложен въпрос. Още от началото на извънредната ситуация обясняваме, че мерките освен пропорционални, трябва да са и публично добре комуникирани и достъпни. В тази връзка всяка една община или кметство трябваше да оповестят телефоните и начините за контакт на съответните социални служби, които са се свързват с тези хора. Защото тази информация може да се получи и от регионалните здравни инспекции, и от структурите на МВР, които проверяват дали хората наистина са под карантина и спазват социалната дистанция и изолация. Държавата имаше много възможности да създаде организация. Очевидно такава няма. Хората трябва да могат да се защитят като потърсят информация на тези телефони и по имейл на кметството или на социалната служба, за да не се стига до подобни крайни случаи.
Автор: Нина Хамилтъм, “Темида – цената на истината”