Представители на “Демократична България” начертаха евентуална възможна конструкция за успешната реализация на третия мандат, който президентът Румен Радев трябва да връчи съвсем скоро, тъй като вторият мандат не се очертава да бъде успешен, понеже трябва да бъде връчен на ГЕРБ като втора политическа сила.
Ето какво написа ай ти експертът на ДБ Божидар Божанов, който бе в листите на коалицията на изборите, но не успя да влезе в парламента.
Конструкцията за третия мандат в няколко точки:
-“техническо правителство”, което да даде глътка въздух за 6-8 месеца и да се занимае с критичните проблеми, които служебен кабинет без парламентарна подкепа не може да реши – COVID, бюджета. А и съдебна реформа.
– без политически фигури за министри. Експерти, министри от служебния кабинет. (И не като 2013г., където беше уж експертно, но Местан взе да говори за “политическото и екпертното начало в кабинета”)
– договорена парламентарна подкрепа от всички без ДПС и ГЕРБ, за да не влияят на управлението чрез плавящи мнозинства. От тях може да се очаква основно саботаж на важните неща, само за да бранят един или друг (почетен) председател.
– управление на “най-малкото общо кратно” между 4-те партии. Няма нужда от 90% съвпадение на програми за краткия кризисен период (а такова между ДБ и БСП няма)
– подписано споразумение с конкретни мерки, срокове, необходими законодателни промени, необходими действия на изпълнителната власт и индикатори за изпълнение. Публично обявено.
– провеждане на открити и прозрачни преговори, вкл. за персоналния състав на кабинета. Т.е. обратното на това, което стана при неуспешния първи мандат.
– избори в края на пролетта, защото такова правителство не би се ползвало с широко доверие за цял мандат (доверието, както писах онзи ден, не е равно на парламентарната подкрепа)
За целта всеки трябва да направи компромис. Напр. ИТН с позицията си “my way or the high way”. БСП с това да не искат мандата (макар да са най-големи), защото ДБ не може да подкрепи техен мандат. ДБ с това, че ще споделя отговорност за управление с БСП, макар и за кратко.
Има начин. Иначе това, което избирателите виждат, е как партиите се интересуват от себе си и кой кого обидил в кулоарите, а не от управленските проблеми. Бягането от отговорност е предпоследното нещо, което една партия може да си позволи (последното е да измени на принципите си, разбира се).
А ако не – избори. Но сме длъжни да опитаме.