Парламентът одобри на първо четене законопроект за промени и допълнения към Закона за противодействие на изпирането на пари. В документа се подчертава необходимостта от включване на нови категории задължени субекти, предоставящи услуги за обмяна или трансфер на виртуални активи, услуги за съхранение и управление на тях, както и свързани с публично предлагане на виртуални активи.
Важно е да се отбележи, че законопроектът предвижда задължението за вписване в публичен регистър, поддържан от Националната агенция за приходите, преди започване на дейността по предоставяне на услуги за обмен между виртуални валути и национални валути, както и за предлагане на услуги за съхранение и управление на виртуални активи. Този ход е насочен към подобряване на контрола върху активите и услугите, свързани с виртуални активи.
Промените в закона стават неотложни след приемането на Доклада за България от Пети оценителен кръг на Комитета за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа. Този доклад бе приет на 18 май 2022 г. и предостави подробна оценка, обхващаща периода от 2014 г. до 2021 г., според Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Резултатът от тази оценка доведе до прилагането на най-стриктната процедура за мониторинг от Комитета MONEYVAL – “Процедура на засилен мониторинг”.
В заключение, измененията в законопроекта са неотложни и налагат се след одобрението на оценката на България от експертите на Комитета MONEYVAL, насочени към подобряване на системата за контрол и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма.