Европейската централна банка и Европейската комисия обявиха, че България е покрила необходимите критерии, за да се присъедини към Еврозоната на 1 януари 2026 г.
Предстоят обаче още три решения – на Европейския съвет, Европейския парламент и на Екофин (министрите на икономиката и финансите на ЕС).
Ако и те са положителни, България ще се стане 21-ият член на Еврозоната. При последното ѝ разширяване в нея влезе Хърватия.
ЕК отбелязва, че днес се постига историческа стъпка към приемането на България в еврозоната. Българската икономика е достатъчно подготвена, българското законодателство е съвместимо, се посочва в оценката.
„Еврото е символ на европейската сила и единство. България се приближава днес с още една стъпка към приемането на еврото. Благодарение на еврото, българската икономика ще стане по-силна, ще нарасне търговията с държавите от еврозоната, ще се повишат преките инвестиции, достъпът до финансиране, качествените работни места и реалните доходи. България ще заеме полагащото й се място при определянето на решенията в сърцето на еврозоната. Поздравления, България!“, заяви председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.
ЕЦБ пък посочи, че България е постигнала добър напредък към икономическо сближаване с еврозоната от 2024 г. досега. В анализа на финансовата институция се посочва, че страната ни „е в референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания“. В доклада се посочва обаче, че е е необходим по-нататъшен напредък за справяне с оставащите недостатъци в областта на борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. „Що се отнася до съвместимостта на националното законодателство, българското законодателство е съвместимо с Договора за функциониране на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки, както се изисква по член 131 от ДФЕС“, заявява ЕЦБ
Както е известно, преди по-малко от месец президентът Румен Радев изненадващо внесе предложение да се проведе национален референдум за приемането на еврото от 1 януари 2026 г. То обаче беше върнато от председателката на парламента Наталия Киселова.
В отговор Радев сезира Конституционния съд с искане за тълкуване дали тя има такова правомощие, както и за прогласяване на нищожността на разпореждането на Киселова.
Още преди огласяването на докладите премиерът Росен Желязков обяви, че Националната агенция по приходите, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията вече осъществяват предварителен контрол по отношение на всички стоки и услуги, които са в потребителската кошница и са уязвими.
„Този контрол ще е перманентен и ще бъде в партньорство с производителите, доставчиците и търговците на дребно“, каза той и поясни, че този контрол е част от разбирането на правителството, че българската икономика не предпоставя необосновано покачване на цените и всички варианти за спекула, недобросъвестни търговски практики, картели и злоупотреба с монополно положение „ще бъдат много ясно адресирани“.
„Ние като прагматичен кабинет имаме няколко основни задачи през следващите месеци. Те са да направим процеса по въвеждането на еврото плавен, предвидим, прогнозируем, да разсеем страховете, които са насаждани в хората, и които се използват за политическа злоупотреба, и да дадем всички гаранции за това, че недобросъвестни търговски практики ще намерят почва – да противодействаме на същите“, каза Желязков. Той посочи, че информационната кампания за въвеждането на еврото тепърва ще набира сила, „за да могат всички граждани, особено по-уязвимите групи, да бъдат добре информирани и да не се спекулира с тях и с техните страхове“.