“Осъдиха ме без да знам?“, “Как става така?“, се питам много от хората, попаднали в такава ситуация.
“Краткото обяснение за една от причините за осъждането без знанието на хората се крие, че през 2017 г. със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от 24.01.2017 г. бяха приеха важни промени в законодателството. Eдна от промените, е че от обхвата на арбитражните съдилища бяха извадени потребителските спорове.
Тогавашната Мая Манолова – Омбудсман беше много активна, обикаляше медиите и тръбеше, че гражданите са победили частните съдебни изпълнители, монополите и т.н. Известно медийно заглавие с нейна снимка е следното: „От следващата седмица, след обнародването на промените, всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето“.
Резултатът от казаното от нея, което е принципно вярно, беше крайно неприятен за гражданите
Хората, четейки фейсбук корифеите и тълкуваха казаното от нея, според собствените си възприяти и логика. Според логиката си ИЗХВЪРЛЯХА В КОШЧЕТО съобщения НЕ от арбитражни съдища. Изхвърляха ВСИЧКИ съдебни книжа (Заповеди за изпълнение, Искови молби и др.), които получаваха от държавните съдилища.
Изхвърляха покани за доброволно изпълнение и заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, получени от Частни съдебни изпълнители. Това беше така, защото хората не правят разлика меджу съобщение от арбитражен и друг съд, между съобщение от съдебен изпълнител и съдебна призовка.
Те тълкуваха думите на Манолова по начин, по който им изнася, според собствения си интелектуален капацитет и логика. Така имаше масови осъждания “без хората да знаят“. А не знаят защото бяха изхвърлили съобщението от съда и от съдебния изпълнител. Това беше защото Мая Манолова беше казала така.
Разбира се има и много други причини
Много хора не получават или не виждат залепените съобщения до тях от съда или от ЧСИ. Това е така защото не живеят на настоящия си или на постоянния си адрес. Друга причина, е че отказват да получават призовки до тях или до тяхни близки. Отказват защото мислят, че ако ги получат ще си навредят. Всъщност вярно е обратното.”