Това записа правната комисия в бъдещия Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ). Тя започна обсъждането му на второ четене и прие част от съществените правила за новото производство, което цели да сложи край фигурата на т.нар. вечен длъжник.

Обсъждането в правната комисия ще продължи и през следващите дни, тъй като законопроектът е с голям обем. То върви бързо и с кратки дискусии само по отделни текстове.

Що е то добросъвестен длъжник

По време на обсъждането стана ясно, че десетте МРЗ, които към момента са 10 770 лв., представляват не само главница на задълженията, а може да са натрупани след олихвяване на значително по-малко вземане. Т.е. производство по несъстоятелност може поиска и човек с едно доста по-малко първоначално задължение, което е набъбнало от лихви и разноски.

За да се възползва от производството по несъстоятелност, освен неплатежоспособен, длъжникът следва и да е добросъвестен. Депутатите предвидиха в закона, че „добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си“.

И уредиха 11 хипотези, в които той се счита за недобросъвестен.

Не е добросъвестен длъжник, който:

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (значителна е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца – бел. ред.) през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;
5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;
7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
10. в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.)

В закона беше регламентирано, че явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника е задължение, „чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка“.

Спор предизвика втората хипотеза и дали в нея трябва да има изрично изключение за пенсионерите. Прие се, че такова няма да има, тъй като упражняването на правото на пенсия за стаж и възраст не означава, че човек е неработоспособен.

„Това производство ще е веднъж в живота. Да се научи“, подчерта доц. Анна Станева, която участва активно в работата по новия закон.

Докато е в производство по несъстоятелност, длъжникът ще се трябва да се издържа от несеквестируемите си доходи и имущество, ако те не достигат, издръжката ще е част от разноските на несъстоятелността.

Правната комисия предвиди в закона, че: „Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако е действал умишлено или с груба небрежност“. Отговорността за обезщетение ще възниква, когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена или то е прекратено с влязло в сила решение поради недобросъвестност на длъжника.