След масовите протести на 31 май и 4 юни, правителството не подаде оставка, а приемането на еврото изглежда все по-близо. Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха зелена светлина за присъединяване на България към еврозоната, но голяма част от българския народ ясно заяви своето несъгласие.
На 8 юни предстои нов протест – с искане за оставка на правителството и под лозунга „Да запазим българския лев“. Аргументи има и от двете страни на барикадата. Управляващите определят протестиращите като „шепа хора“, „бедни“, „купени“ и „копейки“. Протестиращите, които настояват гласът на 604 000 българи да бъде уважен и да се проведе планираният референдум, наричат властта с една дума – „мафия“.
Тази поредица от събития показва колко дълбоко е разделено обществото. Народът е притиснат до такава степен, че все по-рядко влиза в ролята на суверен, а по-често – в ролята на подчинен.
Медийното отразяване вече надхвърля националните граници. Хиляди в чужбина изразяват подкрепа към протестиращите, а в социалните мрежи и в някои международни медии гласовете на недоволните намират отзвук.
Ако погледнем през очите на историята, бихме казали така:
„Един народ не иска да бъде командван, а чут.“
Защото не левът, не еврото, а гласът на народа е най-силната валута в една демокрация.