Промените в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с които беше въведена 10-годишна абсолютна давност за задълженията на граждани, вече са в Държавен вестник (пълния им текст виж тук). Това означава, че те ще влязат в сила от 1 юни 2021 г., тъй като е предвидено това да стане след 6 месеца от обнародването им, съобщава “Лекс”.
Измененията бяха приети окончателно на 20 ноември и оттогава се чакаше президентът Румен Радев да реши дали ще ги върне за ново обсъждане в парламента, но се оказва, че той е подписал указ за обнародването им още на 25 ноември.
Разпоредбата, с която се регламентира новата давност, е на чл. 112 ЗЗД. Тя предвижда, че „с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“.
И в нея се изброяват 8 вида вземания, за които няма да се прилага абсолютната давност: от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда; по повод приватизационна сделка; по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Изрично е регламентирано, че за новата давност ще важи разпоредбата на чл. 118 ЗЗД. Т.е. че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането ѝ, няма право да си иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че тя е изтекла.
Освен това абсолютна давност, подобно на погасителната, няма да тече докато трае съдебният процес за вземането, както и между деца и родители, или настойници и попечители, между съпрузи и срещу управители (всички хипотези на чл. 115 ЗЗД).
Промените в ЗЗД предвидиха, че тя ще се прилага и за заварените случаи.
Като разпоредбата, която урежда момента, от който ще започне да тече, предвижда следното: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.