Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.
Първо СЕС или първо КС – съдия прати на „проверка“ в съда в Люксембург изисквания за сезиране на Конституционния съд
На този въпрос търси отговор от съда в Люксембург съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов.
Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.
Едно от тях е разпоредбата, чиято противоконстивоконституционност се твърди, да е приложима по делото, по което трябва да се произнесат. За целта съдът, който се обръща към КС, трябва да установи приложимото право на ЕС и ако разпоредбата от българския закон му противоречи, да я остави неприложена. Т.е. ако разпоредба от българското право противоречи на ПЕС, тя няма как да се яви приложима по дело и съответно редови съдия не може да поиска обявяването ѝ за противоконституционна от КС.
Ако пък българският съдия има съмнения, че българската разпоредба противоречи на правото на съюза, преди да се обърне към КС, трябва да отправи запитване до съда в Люксембург. Ако СЕС приеме, че е налице противоречие с правото на съюза, сезирането на КС ще е излишно.
Това е концепция на КС, която беше затвърдена по категоричен начин със серия негови решения и определения след промените в Конституцията, но той започна да я налага още преди това, когато можеха да го сезират само състави на върховните съдилища.
Сега тя на практика е подложена на проверка пред Съда на ЕС по искане на съдия Хинов, който е формулирал питането си до него така: „Чл. 267 ДФЕС, чл. 94 б. „б“ от Процедурния правилник на Съда, както и принципът за предимство на правото на Съюза над националното право следва ли да се тълкуват по такъв начин, съобразно който национална юрисдикция, която има съмнения относно съответствието на национална законова разпоредба с правото на Съюза, но и едновременно с това е убедена, че тя противоречи на Конституцията, преди да отправи своето преюдициално запитване е задължена или има възможност да установи дали тази национална законова разпоредба действително е приложимо право по главното дело, което означава да отправи искане към Конституционния съд да установи конституционното ѝ несъответствие?“.
Като става ясно, питането на Хинов е за хипотезата, при която съдията е сигурен за противоконституционността на дадена разпоредба, но се колебае дали тя противоречи на правото на ЕС. Ако съдът в Люксембург приеме да му отговори, е неизбежно да изследва цялостната логика в концепцията на КС за сезирането му от редовите съдии.