Контрол на доходите на митничарите
Финансовият министър обяви ново начало за това как приходните агенции общуват с българските граждани. Започнал е преглед как се харчи общественият ресурс, как се събират данъците, как работи Агенция “Митници”, където се оказва, че през 2019 г. е махнато звеното за последващ контрол. Това означава, че когато веднъж стоките минат границата, Агенция “Митници” не може да прави тематични проверки на рискови фирми.
Изработен е нов правилник, с който се възстановява последващият контрол. Но има обаче и още няколко нови ключови моменти.
Всички служители на митниците с приемането на новия пралник, след това и ежегодно, ще минават проверка, която ще сравнява техните доходи с тяхното имотно състояние и техните влогове.
Ще подписват декларация, с която трябва да се отказват от банкова тайна в български и в чужди банкови институции и да позволяват на НАП да достъпва информация от имотни и търговски регистри за наличието на техни фирми, имоти или сметки в чужбина. Този проект ще бъде пуснат на обществено обсъждане в следващите 30 дни, след което с решение на МС ще бъде приет.
Целта е да се вкара прозрачност в работата на митничарите.
“Важно е тези хора да не се поддават на корупционен натиск, каза Василев. Шефът на митниците Павел Тонев коментира, че ако има служители, които решат да си тръгнат заради предстоящите проверки, това само би го удовлетворило.
Силна концентрация на публичните средства в няколко фирми, започват проверки
От прегледа на фирмите, получили обществени поръчки или плащания по програми от държавата и държавни предприятия, се оказва, че доста силна концентрация на публични средства. През 2020 г. по обществени поръчки държавата е платила на частни фирми 15,8 млрд. лв., от които 3,4 млрд. лв. са платени на седем фирми. Три фирми са получили 1,3 млрд. лв. за първите три месеца на 2021 г.
Затова започва проверки на всички фирми, получили публичен ресурс, като се тръгне от тези, които са получили най-много средства, за да се провери дали всичко е изрядно.
Приходите вървят по план, но…
Приходите вървят по план, но има малко изоставане на тези от акцизи в митниците. Разходната част се движи също по план. Похарчени са средствата, които могат да се осигурят чрез преструктуриране на бюджета, тъй като не е направена актуализация на бюджета за гарантиране на средства по мярката 60/40 и добавките към пенсиите за април и май не е направена чрез актуализация на бюджета.
Следващата седмица ще обяви заедно с министър Донев и Петков мерките в помощ на бизнеса, каза Василев, който добави, че за туристическия сектор ще има облекчения.
Финансовият министър обяви, че от много време има искания да бъдат обявени данни за размера на отписванията на задължения, които НАП е направила заради изтекла давност.
На годишна база се отписват между 2 и 3 млрд. лв. задължения към НАП, като за периода 2017 – 2020 г. са отписани 10 млрд. лв., които НАП не са успели да съберат. Така, по думите му, вместо тези пари да отидат за пенсии и здравеопазеане, са отписани, защото от НАП не са успели да ги съберат.
Публикуван е и списък на длъжниците към фиска
НАП публикува и преструктуриран списък на длъжниците към фиска – фирми, които към момента дължат големи суми над 5000 лв. към НАП.
Общо дължимите суми, които се дължат и НАП трябва да събере, са 9,9 млрд. лв., като най-големият дълг възлиза на 160 млн. лв., има и доста, които дължат по над 50 млн. лв. Част от тези дългове са на работещи предприятия и те трябва да бъдат събрани, каза Василев. Първите 100 фирми в този списък дължат над 2 млрд. лв.
Василев посочи, че е налице системно несъбиране на данъчни постъпления, което е силно притеснително, липсва контрол, който е позволил да се натрупат огромни дефицити в системата.
Ако държавата не си събере постъпленията, няма как да има пари, нито за пенсии, нито за здравеопазване или образование.
Още по темата:
Въвеждат електронно фактуриране и по-голям контрол на фирмите по ДДС