33% от българите са “за” въвеждането на смъртно наказание. Тестването на отношението към твърдението “В България трябва да се въведе смъртно наказание” на социологическата агенция “Галъп Интърнешънъл” е провокирано от случващото се в Турция – опитът за преврат в Турция миналия месец, наложеното от президента Реджеп Ердоган военно положение и желанието на турците да се върне смъртното наказание.
47% са несъгласни с въвеждането на смъртното наказание, а 20% нямат мнение. Това показва данните от проучване на агенцията, проведено от 28 юли и 4 август сред 813 пълнолетни българи. Сондажът е върху актуални теми от лятото на 2016 г. – за забавлението, пътуванията, спорта и свободното време, смесени с темите за политиката, тероризма и смъртта, посочват от “Галъп”.
Сред привържениците на смъртното наказание са по-възрастни хора, докато хората с по-високо образование против. Това показва, че репресивните нагласи в българското общество са налични, но не и огромни”, е заключението на социолозите.
Над 300 хиляди са българите, които са преосмислили плановете си да пътуват към страни от Западна Европа или Турция (заради терористичните атаки и опита за преврат). 82% от попитаните заявяват, че не са планирали пътуване до тези места в последните месеци. Около 6% твърдят, че случващото се не е повлияло на плановете им, а други 6% – че случващото се е повлияло на плановете им за пътуване по тези места.
Около 40% от анкетираните твърдят, че това лято са почивали или ще почиват на Черноморието. От “Галъп” отбелязват, че става дума за декларативни, ориентировъчни резултати, а абсолютните стойности ще проличат в статистиките след края на сезона.
Според половината от българите (56%) законопроекти като този за борба с тероризма по-скоро помагат, но една трета от запитаните (32%) намират в тях преди всичко посегателство върху човешките права. Поставени в условията на избор между свобода и сигурност, не е малък и делът на хората, които все още не са запознати с този закон и не могат да определят коя от опциите е по-близка до тяхното мнение.
В социологическия експеримент на “Галъп” четири пети от българите изразяват мнение “за” дейността на несъществуваща институция – Агенцията за борба с имигрантите, а положителните оценки от 42% я правят една от най-одобряваните “институции” в България. Общата картина издава объркване – 41% – не я одобряват, а 17% не могат да дадат оценка.
По-младите проявяват повече чувствителност на тема свобода, но дори и в техните отговори надделява нуждата от сигурност. По-възрастните и симпатизантите на левицата пък са по-чувствителни към опазването на реда, са изводите на социолозите.
Според една трета от запитаните такива закони най-вече вредят на права. Това се потвърждава и в отговорите по друг експериментален въпрос: 62% избират опцията “няма значение дали осъдените за престъпления са много или малко, важно е да се спазват правата на хората”. 36% пък казват “дори и да бъдат частично ограничени някои права на хората, важното е да има повече осъдени за престъпления”.
Според изводите на социолозите българите подкрепят повече строгост по отношение на миграцията, но не биха приели форсиране на съдебната система. За да направи проверка на потенциалните репресивни нагласи “Галъп” предлага на респондентите знаков случай от последните месеци – смъртоносното прострелване на мигрант от Афганистан. Почти всички считат че застрелялият го полицай си е вършил работата и съответно прокуратурата правилно е прекратила делото. Около 8% заявяват, че на практика служителят на МВР е извършил убийство.
“Мненията на ромите донякъде контрастират на общия фон. Вероятно сред тях личи и не особено голям респект към органите на реда, както и сериозна чувствителност по теми, свързани с индивидуалните права”, се отбелязва в изследването.
Българите (85%) подкрепят забраната за носене на забрадките, закриващи лицето и едва 6% не смятат, че покриването на лицето трябва да бъде забранено. “Това са най-вече хората от турски и ромски произход и привържениците на партия ДПС”, коментират социолозите данните от редовното месечно изследване на “Галъп Интърнешънъл” от юни.
В проучването си агенцията тества и въпроси, свързани с криминалната обстановка в България, например какви са бързите асоциации по темата за престрелката в Слънчев бряг. Близо две трети от запитаните (60%) са на мнение, че групировки разпределят територии, а според близо една трета (30%) властта слага “чадър”. 2% от респондентите пък вярват, че скарването е по битов повод.