Temida.TV

Според доклад все повече българи се връщат в родината си

Все повече българи се връщат в България, като за последните три години броят им е около 35 000. Емигрантите остават много (около 25 000 годишно), но вълната завърнали се смъква нетната миграция на рекордни ниско ниво за последните три десетилетия. Това показва докладът “Тенденции в българската миграция” на институт “Отворено общество”, цитиран в публикация на „Дневник“.

Нетната миграция от страната е средно около 4000 души годишно, което е значително под нивата за последните три десетилетия. Според НСИ в различните години се наблюдават големи вариации в нетната миграция от 1000 – 2000 души през 2012 – 2014 г. до 9000 през 2016 г., пише в доклада.

Според националната статистика през 2016 г. 21 241 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях 46% са родени в България, т.е. това са българи, които са се върнали обратно в България, други 9% са родени в други страни от Европейския съюз, а останалите идват основно от Турция, Русия и Украйна. В последните пет години броят на хората – родени в България или не – които са дошли да живеят у нас, е над 21 000 души средно за година.

През последните три години ежегодно се завръщат около 10 000 души, родени в България. Това е двойно повече спрямо 2013 г., когато броят на завърналите се българи е 4771. Така за периода 2013 – 2016 г. близо 35 000 български мигранти се завръщат в страната.

Този поток все още е по-слаб от потока на изходящата миграция, но показва началото на процес на обратна миграция и завръщане в България. Темпът би могъл да се увеличи при наличие на висок икономически растеж, растяща заетост, намаляване на разликата в доходите и стандарта на живот между България и страните от Западна Европа. Вече има подобни примери в нови страни членки като Естония, където за втора поредна година нетната миграция е отрицателна, т.е. повече хора се заселват в страната, отколкото я напускат

Общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е около 1.1 милиона души, от които 600-700 хил. са заминали по икономически причини. Напусналите България живеят основно в Европейския съюз, Турция и САЩ.

Членството на България в ЕС осигурява безвизово пътуване до около 150 страни в света и свободен достъп до трудовия пазар на 28-те страни членки. Въпреки това не се наблюдава увеличение на напускащите страната след началото на членството, а по-скоро легализация на вече напусналите.

През последните три десетилетия данните показват тенденция на постепенно, значително намаляване на броя на хората, напускащи България. Средногодишната нетна миграция в края на 80-те години е над 66 000 души (заради изселването на българските турци), намалява на над 27 000 души през 90-те години и 17 500 души между 2001 и 2011 г.

По данни на НСИ за периода след последното преброяване нетната миграция е малко над 4000 души средногодишно.

Членството в ЕС не е увеличило миграцията, но е дало възможност за легализация и по-добри възможности за работа на българските граждани. Свободният режим на движение и пълният достъп до трудовия пазар на ЕС всъщност дават предимства – например българите може да заминават и се връщат спокойно, като се ползват от правата си на европейски граждани.

Населението на България намалява с над 461 000 души между 1985 г. и 1992 г., или 5.2%, което изцяло се дължи на външна миграция (заминаване). Основната причина е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 80-те след натиск от страна на режима тогава.

Следващото преброяване, направено през 2001 г., отчита намаление от 554 333 души спрямо 1992 г. Това е дял от 6.5% спрямо 1992 г., което на средногодишна база е по-малко в сравнение с периода 1985 – 1992 г. заради по-дългия период между преброяванията.

Намалението, измерено от преброяването от 2011 г., е с 564 331 души спрямо 2001 г. Това са 7.2%, но това е и най-дългият период между преброяванията. Затова и средногодишното намаление на населението е сравнително най-малко.

Двата основни фактора за намаляване на населението са отрицателният естествен прираст и нетната миграция (заминаване) на българските граждани. За целия период от 1985 до 2016 година населението на България е намаляло с 1.85 милиона души.

Според НСИ повече от половината (над 52%) от намалението се дължи на отрицателен естествен прираст (разликата между раждаемост и смъртност), докато близо 48% се дължи на нетната миграция. Близо половината от нетната миграция се дължи на изселването на българските турци в края на комунизма.

При това през различните периоди двата фактора имат различна тежест. Между 1985 и 1992 г. населението намалява изцяло заради външна миграция, докато в следващите периоди преобладаваща роля има отрицателният естествен прираст. Делът на нетната миграция в спада на населението намалява до 39% за периода между 1992 г. и 2001 г., 31% за периода между 2001 г. и 2011 г. и под 10% за периода от 2011 г. насам.