Temida.TV

Цветница е! Празнувайте вкъщи!

Днес е Цветница – до Великден остава точно една седмица.

Празникът е последният преди Възкресение, пада се в неделята след Лазаровден и е един от най-красивите пролетни празници.

Според евангелските разкази, след като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го била изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: “Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат”.

Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

В народната традиция Цветница (Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви), се пада в шестата неделя на Великия пост. Празникът започва с

тържествена служба и водосвет

От храма вярващите носят осветени върбови клонки, които свиват на венчета. С тях кичат иконата на Св. Богородица, рогата на кравите и воловете, плодните дръвчета. Пазят от върбата до следващата Цветница – лек против много болести. Светена върба носят на гробищата, палят и прекадяват гробовете, за да предпазят душите на умрелите от зли сили.

Стара традиция е да се нарежда семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. Приготвя се обредното ястие тавалък – риба с ориз.

Празникът завършва с лазарския обичай

кумичене

Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, носят на реката осветено върбово венче с цветен конец и обреден хляб – кукла. Едновременно ги хвърлят във водата и по тях гадаят кога ще се задомят. По това чия китка или хляб ще е най-напред си избират и кумица, най-главната сред тях. В нейния дом нареждат богата трапеза, след което се веселят на мегдана до късно вечерта.

След емоционалната приповдигнатост на Лазаровден и Цветница, българите влизат в най-тежката седмица преди Великден – Страстната неделя. А католиците посрещат Възкресение Христово.

След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. Друг вариант е да се направи венче, с което да се окичи входната врата на дома. Традицията повелява още да окичим косите си с венец от върбови клонки.

В староеврейските книги пише, че народът дълго време ще бъде управляван от враговете си. Накрая обаче ще дойде последният израилтянски цар, който ще влезе в града, възседнал магаре.

Христос влязъл именно на магаре, а хората го приветствали като владетел с палмови клонки и пеели: “Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!”.

Символично те са заменени у нас с върбови заради приликата на листата. Растението не случайно е станало традиционно за повода. То първо се пробужда от зимния сън и създава пъпки. Според християнските обичаи клонките трябва да се занесат в църквата и да се осветят. Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените растения и ги отнася вкъщи за здраве.

В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо. Затова се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, като носят върбови клонки, кадилница, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи. С царевичните стъбла запалват огън.

Народът нарича празника още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Днес повод да почерпят за имения си ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Кремена, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и още много. Според статистиката 1/5 от българите носят имена на растения като по-голямата част от тях са жени.

Цветница е част от религиозните пости, но това не означава, че не може да направите пъстра трапеза. Ако спазвате църковния режим, днес му отпуснете края и пригответе риба. Тя има специално място в християнската символика. На два пъти Христос нахранил хилядно множество с умножаване на хляб и риба. В Писанието веднъж са споменати “пет хляба и две риби” и втори път “седем хляба и няколко риби”. След Възкресението си Христос се явил на учениците си и напълнил мрежите им със 153 големи риби. Освен това много от самите апостоли били рибари. За ранните християни рибата била дори таен знак.

Празничната християнска трапеза има определен литургичен смисъл, затова мястото на рибата е в по-специални дни. Тя се среща най-често и в иконите. На празничната маса трябва да има още хляб, приготвен без мазнина, салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб, пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелените растения заради настъпващата пролет. Копривата, лападът и спанакът са чудесен сезонен избор.

Цветница е последният повод за добро настроение според църковния календар.

От утре започва Страстната седмица, която обозначава последните седем дни живот на Иисус Христос. Поверието е, че началото й е с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Накрая завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост.