От 00:00 часа на 6 май преустановяват дейността си контролно-пропускателните пунктове, организирани от Министерството на вътрешните работи, на входно-изходните пътища на областните центрове.Това нарежда министърът на здравеопазването със своя заповед, издадена днес. Със същата заповед се отменят и по-строгите мерки за влизане и излизане от София.
“Извънредното положение ще отпадне, ако парламентът го гласува. Извънредното положение помогна да смекчим първия удар на масово заразяване, за подготовка. За месец и половина изминахме дълъг път – от шиене на предпазни облекла, до това обществото да се учи за обстановката”, заяви пред бТВ вицепремиерът Томислав Дончев.
“Сега минаваме в една преходна фаза за една “нова нормалност”. Приближаваме се до живота преди пандемията. Утре отпадат и КПП-тата”, каза още той.
“Министърът на здравеопазването ще може да ограничава дадени области, ако има огнище”, разкри Дончев част от мерките след 14 май.
“Не мога да обещая, че детските градини ще отворят на 14 май. Децата са по-малко засегнати от вируса, но лесно могат да се превърнат в заразители на бабите и дядовците си”, разкри вицепремиерът.
“Очакват се още няколко пика – през есента и зимата, има такъв сценарий, който казва, че с този вирус ще живеем както с грипа, очаква се че и през лятото вирусът ще затихне”, коментира още той.
“Театрите и моловете ще се отворят когато има траен спад на вируса. Искаме да съхраним здравето на хората. Театрите и кината са много рискови. Климатизацията подпомага заразата. Готови сме да либерализираме всяка мярка когато има спад”, допълни Дончев.
“Има страни, които махнаха извънредното положение и такива, които го удължиха до средата на лятото. Извънредното положение дава повод за спекулации. Всички системи ще се опитат да се възстановят след 13 май. Целият останал стопански живот, без моловете, кината и театрите, ще заработят”, коментира вицепремиерът.
“В началото гражданите имаха огромна необходимост да получават информация за вируса. За месец и половина гражданите разбираха за вируса от брифингите”, заяви още той.
Томислав Дончев заяви, че се обсъждат допълнителни икономически мерки за най-засегнатите бизнеси.
Междувременно министърът на труда и социалната политика Деница Сачева представи мерките на правителството за подкрепа на заетостта, семействата и предприятията от най-засегнатите икономически сектори в условията на пандемията от COVID-19 по време на неформална видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика, която се проведе днес. Това съобщиха от пресцентъра на ресорното ведомство.
„Преди почти два месеца България въведе извънредно положение и започна да прилага спешни мерки за опазване на здравето и безопасността на гражданите и подкрепа за бизнеса и заетостта”, коментира пред колегите си Сачева.
Една от първите мерки беше така наречената схема 60:40, по която държавата изплаща компенсации в размер на 60% от възнаграждението на работниците и осигурителните вноски, дължими от работодателя с цел да се защити заетостта в засегнатите компании. Останалите 40% трябва да бъдат покрити от работодателя, като по този начин се гарантира, че доходът на работника няма да намалее.
„30 милиона евро от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” бяха отпуснати за подпомагане на медицинските и немедицински продукти на фронтовата линия в борбата срещу COVID-19, както и тяхното здраве и безопасност. Допълнителни 45 милиона евро бяха отпуснати за осигуряване на домашни услуги за възрастни хора, хора с увреждания и хора с най-голям риск от COVID-19“, каза министърът на труда и социалната политика.
Сачева подчерта, че правителството е предприело целенасочени мерки към конкретни уязвими групи и сектори на икономиката.
„Самоосигуряващите се лица и работниците в неплатен отпуск могат да получат безлихвени заеми чрез Българска банка за развитие, с гратисен период до 24 месеца. Малките и средните предприятия биха могли да получат безвъзмездни средства в размер между 1 500 и 5 000 евро“, каза тя.
В края на изказването си министър Сачева подчерта, че България подкрепя решителните действия за прилагане на общ план за възстановяване, който ще осигури по-устойчива и справедлива Европа.
