Според официалната информация от Националния статистически институт (НСИ) към края на 2018 година, в България живеят 27,816 души с двойно гражданство, като поне едно от тях е българско. Въпреки че тези хора може да не подозират, фактът, че притежават двойно гражданство, може да ги предразположи към потенциални злоупотреби с техните права.
В настоящия момент българското законодателство, особено Законът за българското гражданство, не допуска възможност за държавната администрация, и по-конкретно ЕСГРАОН (Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението), да проверява статуса на своите граждани в трети страни, ако те притежават двойно гражданство. Този проблем възниква при ситуации, когато лице, което е български гражданин и същевременно притежава друго гражданство, почине в друга страна. Такъв факт може да остане напълно скрит за българските органи. Развитието на тези ситуации зависи от близките на починалия, чиито интереси не винаги съвпадат с тези на държавата и правоприлагащите институции.
Този проблем произтича от общия отказ на международната общност към двойното гражданство или поне към признаването му в страната на второто гражданство. Някои държави като тези в Централна Азия, Беларус, и някои балтийски държави забраняват двойното гражданство и изискват лицата да се откажат от предишното си гражданство, ако искат да придобият чуждо гражданство.
В случая на България, страната не прилага толкова радикалния подход, но все пак се сблъсква с някои предизвикателства. Според член 3 от Закона за българското гражданство, лицето с двойно гражданство се третира като гражданин, притежаващ само българско гражданство. Това означава, че ако лице с двойно гражданство умре в България, нашата администрация не извежда на страната, към която лицето има второ гражданство, информация за неговата смърт. Следователно, подобни случаи се наблюдават и в други държави по света, като това означава, че български граждани, умирали в чужбина, остават “живи” по документи пред българската държава.
Пример за този абсурд се наблюдава в практиката със случай на лице, което преминава в Северна Македония през 60-те години на 20-ти век и почива през 2009 г. Този инцидент се развива без официално уведомление към българската държава. Лицето остава “живо” по документи на българската държава и притежава наследствен имот в София, където също е задължено лице по различни дела, включително комунални услуги. Поради неизвестност относно смъртта му и слабата връзка с македонския адрес, съдът се опитва да получи информация за последните трудови договори на починалия или последен известен адрес. Тъй като лицето почива преди повече от 10 години, събирането на подобна информация се явява невъзможно.
На практика, чисто документално, лицето ще се счита за живо за българската държава, докато неговите наследници (македонски граждани) не представят официално удостоверение за неговата смърт на българските органи. В настоящия момент България няма изградена процедура и механизъм, посредством които може да получава информация за гражданите с двойно гражданство и техния статус в чужбина. Тази липса на механизъм предразполага към възможни злоупотреби с данните на вече починали лица с двойно гражданство в други държави.
Така че, за да решим този проблем, представляващ правен вакуум и предизвикателство за българската държава, можем да направим препоръка за въвеждане на законодателни и процедурни промени. Тези промени ще позволят на България да получава информация от трети страни относно гражданите с двойно гражданство и така да предотвратява злоупотреби и затруднения, свързани с тях.
