През 2022 година, обичайното местоживеене в България променят 40 619 души от чужбина, според данни на Националния статистически институт. Възрастовият профил на имигрантите показва, че 14% от тях са във възрастовата група 0-14 години, 75,5% са между 15-64 години, а 10,5% са на 65 и повече години. Отношението на мъжете към жените сред имигрантите е 55,5% на 44,5%. Според проекта на отчет за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.), най-големият дял от имигрантите произлиза от Турция (23,1%), следвани от Германия (12,1%) и Сирия (9%).
На 17 ноември се обяви, че общо 314 285 български граждани са декларирали пребиваване извън страната за повече от една година в периода 1980 – 2021 г. Най-голям брой от тях са се завърнали от Обединеното кралство (14,9%), последвани от Германия (13,1%), Испания (8,7%) и Гърция (8,5%). Тези данни, включени в “Статистически справочник Преброяване 2021”, показват обема на връщането на българите от чужбина.
През 2022 година, 13 175 души са сменили своя настоящ адрес от България към чужбина, като 64,3% от тях са мъже. Възрастовият профил на емигрантите показва, че 5,4% са във възрастовата група 0-14 години, 69,4% са между 15-64 години, а 25,2% са на 65 и повече години. Най-популярните дестинации за емигрантите са Германия (24,1%), Турция (20%) и Обединеното кралство (9,3%).
През 2022 година, миграциите между населените места в страната включват 102 920 души. Този процес показва, че 44,5% от тях са мъже, а 55,5% – жени. Възрастовата структура на преселените лица е разнообразна, като 18,6% са във възрастовата група 0-14 години, 62,9% – между 15-64 години, а 18,5% – на 65 и повече години. Най-предпочитаните направления са “град – град” (41,1%), “село – град” (25,1%) и “град – село” (23,6%). Миграционният поток “село – село” е с по-малък дял – 10,1%. София (столица) е с най-голям брой преселени лица – 17 196, предимно от областите София (13%) и Благоевград (7,2%), докато Разград, Силистра и Търговище показват най-малък дял от преселващите се в столицата – по 0,7%, 0,8% и 0,8% съответно. Институтът за пазарна икономика отбелязва дълбоките различия в качеството на живота и икономическото развитие между областните центрове в България.
Крайно неравномерното стопанско развитие в България предизвиква значителни различия в благосъстоянието на населението, особено между столицата и областните градове. Според последния доклад на ИПИ “Регионални профили. Показатели за развитие 2023”, БВП на човек в София е 45 000 лева, като този град единствен поддържа стойност над средната за страната от 20 200 лева на човек.
Други градове, като Стара Загора (20 200 лева на човек), София – област (19 300 лева на човек) и Варна (17 900 лева на човек), се класират с близки показатели до средния БВП. Този дисбаланс изисква съсредоточаване на усилия в различни сфери, включително жилищна политика, градоустройство и инфраструктура.
За да се ограничат тези различия и да се справи с обезлюдяването в някои региони, проектът за изпълнение на актуализираната национална стратегия за демографско развитие предлага редица конкретни мерки. Те включват:
- Децентрализация и създаване на регионален капацитет за икономическо развитие: Намаляване на регионалните различия чрез децентрализация и създаване на регионални икономически центрове.
- Възраждане на селските райони: Създаване на алтернативни заетости в селските райони, базирани на природните ресурси, туризма и местните услуги. Подобряване на достъпа до работа в близките градове.
- Мобилизиране на регионални и местни институционални възможности: Използване на институционалните ресурси за подкрепа на политиките за регионално развитие.
- Диференцирана регионална политика в изостаналите райони: Прилагане на специализирани политики за районите, които изостават и изпитват затруднения.
- Програма за развитие на пограничните и полупланински райони: Привличане на инвестиции и развитие на трансгранично сътрудничество.
- Оптимизиране на концентрацията на населението: Спиране на надцентрализацията, особено в големите градове и столицата.
- Програма за преодоляване на “гетоизацията”: Създаване на градоустройствени планове, рехабилитация на кварталите с концентрация на бедност, осигуряване на техническа инфраструктура.
- Насърчаване на заетостта и инвестициите в селските райони: Предприемане на мерки за задържане на младите хора и преодоляване на застаряването на населението в тези райони.
- Подобряване на инфраструктурата в селските и пограничните райони: Развитие на транспортната, търговската и социалната инфраструктура.
- Опазване на екологичната среда: Поддържане на екологична и ергономична среда за живот в различните региони.
През 2022 г., Българското Министерство на иновациите и растежа стартира две ключови инициативи, насочени към стимулиране на международното сътрудничество и насърчаване на иновациите в страната. Тези инициативи – Стартъп визата и Синята карта – се явяват като стратегически стъпки за привличане на чуждестранни инвеститори и висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда.
Стартъп визата, регулирана чрез наредба от 7 октомври 2022 г., предоставя на инвеститорите извън ЕС възможността да развиват високи технологии в страната, наемат български таланти и създават нови работни места. Това удостоверение се използва за получаване на разрешение за продължително пребиваване за чужденци, които развиват иновативен или високотехнологичен бизнес в България. Процесът на издаване на удостоверенията е подложен на диалог с различни институции и бизнес организации за постигане на ефективност и оптимизация.
Също така, Синята карта представлява механизъм за обработка и издаване на разрешително за работа за висококвалифицирани специалисти от държави извън ЕС. Този инструмент се прилага за групови заявления от поне 10 служители и е предназначен за компании, които планират релокация на офиси и служители от страни извън ЕС. Разрешителното за работа позволява на специалистите с висше образование от трети страни да работят в България за период от до 4 години.
През първите пет месеца на 2022 г., 203 служители от различни компании вече са се възползвали от бързата процедура за Синята карта. Планират се допълнителни стъпки за оптимизиране на процеса, включително по-добро сътрудничество с предприятията преди подаването на документите и дигитализация на административните процеси.
Към края на 2022 г., Министерският съвет прие Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. (ИСИС 2021-2027). Тази стратегия цели превръщане на България в иновативна, интелигентна, зелена, цифрова и свързана страна, подчертавайки активното сътрудничество на регионално, национално и международно ниво.
Институтът за икономически изследвания към Българска академия на науките разработва научно-приложен проект относно българската миграция в началото на XXI век. Проектът цели категоризиране на мигрантите от гледна точка на изпращащата страна и установяване на социо-демографски и икономически характеристики. Идентификацията на нивото на образование, професионалните практики и трудовата реализация на българските граждани в чужбина е ключова част от проекта, който се очаква да бъде завършен през текущата година.
