Зад всяка разпоредба стои едно логично правило за поведение и смисълът на правилника на Народното събрание не е щом някоя парламентарна група падне под 10 души за няколко часа или дни, да преустановява съществуването си, разясни деканът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Даниел Вълчев пред „Нова телевизия“. Поводът за коментарът му е обявлението на председателката на Народното събрание в ранните зори на петъчния ден, че групата на МЕЧ престава да съществува, защото е паднала под 10 души.
В нея предстои да влязат нови двама депутати, като единият трябваше да положи клетва в петък, но мнозинството в парламента реши да не заседава след маратона по приемането на бюджета за 2025 г. Другият пък трябваше да се закълне до дни.
„Идеята в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е да няма много малки парламентарни групи, а 10 души е горе-долу съответствието на 4-процентната бариера. И ако някой напусне групата, или бъде изключен, да не може да отиде в други и на основание на този факт да бъде преустановено съществуването на тази парламентарна група“, каза проф. Вълчев.
Той е категоричен, че в случая с МЕЧ не са налице обстоятелствата, които водят до прекратяването на съществуването ѝ.
„Групата остана под изискуемия минимум, но буквално за часове или най-много за дни, по простата причина, че има съответна процедура, докато отпадналите депутати бъдат заместени от други“, изтъкна той.
И допълни: „В момента ситуацията е такава, че ако това е прочитът на тези разпоредби от правилника, то тогава групата на „Величие“ със сигурност ще преустанови съществуването си, ако някой реши да се оттегли като депутат – докато дойде заместващия го, те пак ще паднат под 10 човека или пък, не дай си боже, някой почине“.
Прочит на парламентарния правилник като на шефката му Киселова например можеше да доведе до там, че ако след решението на Конституционния съд за изборите имаше по-голямо разместване на депутати, можеше да се стигне и до разпадането на някоя от по-големите групи, докато новите народни представители се закълнат.
„Зад всяка правна разпоредба и езиков израз стои някакво логично правило за поведение. Да, формално е така, както казва Киселова, действително – щом падне под изискуемия минимум, групата преустановява своето съществуване. Но смисълът на тази разпоредба е ако някой напусне или бъде изключен. Аз нямам никакво колебание по този въпрос“, каза Даниел Вълчев.
По думите му няма някакъв специален акт на председателя, с който той може да разпуска парламентарни групи, а това става по силата на самия правилник. „Но вместо да губим време да спорим – правилното би било или Народното събрание да направи т. нар. автентично тълкуване, или ако реши, че разпоредбите му са чак толкоз неясни, да ги промени“, посочи деканът на ЮФ.
И заключи: „Другото означава, че се използва една юридическа хитрина, за да се реши един политически проблем. А опитът показва, че с юридически хитрини не могат да се решават стабилно политически проблеми“.
Той посочи още, че като се разпадне групата, тя не участва в ръководството на НС и в комисии, има и по-малко време за изказвания.
„И това на някого се е сторило много хитро. За съжаление в България пак се връщаме към времето, когато политическият противник се възприема като някакъв гад. И понеже е гад, ти трябва да му навреш главата в тоалетната чиния и да пуснеш водата. Не бива така да се прави, това до нищо добро няма да доведе“, заяви проф. Вълчев.
