Представители от работодателските организации, синдикатите и правителството ще се съберат в Комисията по доходите и жизненото равнище, която функционира при Националния съвет за тристранно сътрудничество, с цел да обсъдят предложеното увеличение на официалната линия на бедност в страната, което трябва да влезе в сила от 1 януари 2024 година.
По проект на постановление, предложено от Министерския съвет, се планира тази официална линия на бедност да бъде повишена от текущите 504 лева на 526 лева. От началото на юни тази година социалните помощи вече са пряко свързани с линията на бедност, след последните изменения в Закона за социалното подпомагане. Също така, други социални изплащания също зависят от тази линия.
Планираното повишение на официалната линия на бедност за следващата година ще бъде с 22 лева или около 4,4% спрямо текущата. Тази линия се обновява годишно, следвайки специална методика, базирана на данни от Евростат за “Статистика на доходите и условията на живот” (SILC).
Синдикатите изразяват критика не само към конкретния размер на увеличението, но и към самата методика за определяне на линията на бедност. Икономическият съветник на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Ваня Григорова, твърди, че предвиденият ръст е значително недостатъчен, особено спрямо високата инфлация за 2022 година, която достига около 15% за цялата икономика и дори 25% за хранителните продукти.
През последните години се правят компромиси при определянето на линията на бедност. Променена е методиката през 2021 година, като беше отменено коригирането й на база индексация към цените на “малка по състав кошница” от декември на предходната година. Това означава, че няма автоматично коригиране на базата на инфлацията, включително и потребителската инфлация за домакинствата с ниски доходи.
Ваня Григорова обаче заявява, че въпреки че предложената увеличена линия на бедност отразява европейска методология, синдикатите ще настояват за промени в методиката, като се въведе коефициент, който да отразява натрупаната инфлация.
Увеличаването на линията на бедност ще доведе до нарастване и на социалните помощи по Закона за социалното подпомагане. Това се дължи на факта, че от началото на юни този вид помощи се свързва директно с линията на бедност, вместо с “гарантиран минимален доход”, както беше досега. Този гарантиран минимален доход беше замразен на 75 лева в продължение на години. Освен това, се очаква кръгът на получатели на тези помощи да се разшири.
Линията на бедност играе съществена роля в политиките, насочени към намаляване на бедността сред различните социални слоеве на населението, включително “работещите бедни”. Според националната статистика, последните данни показват, че 22,9% от населението, или всеки пети гражданин, живее с по-малко средства от официалната линия на бедността.
Синдикалистите подчертават, че рисковете от падане в бедност сред лицата, работещи на непълно работно време, са три пъти по-високи в сравнение с тези, работещи на пълно работно време. Те предупреждават, че това подчертава необходимостта от по-значително увеличение на минималната работна заплата.
С оглед на предложената минимална заплата от 780 лева, е интересно да се обърне внимание на “чистата” сума, която получават лицата с такава заплата след изчисляване на данъците и осигурителните вноски. Тази сума, която се движи около 605 лева, надхвърля текущата линия на бедност за 2023 година.
С уговорката, че заплатата е доход за извършен труд, а не помощ, се използва този аргумент в подкрепа на по-значително увеличение на минималната работна заплата. Това, разбира се, не означава, че се избягва дискусията за линията на бедност, която продължава да заема важно място в областта на социалните политики, насочени към борба с бедността и социалното неравенство.
