В сърцето на Европейския съюз, зад фасадата на модерни сгради и безкрайни заседания, се оформя все по-ясно разделение между управляващия елит и обикновените граждани на Европа. За мнозина, т.нар. „брюкселски елит“ – съставен от еврократи, лобисти и висши чиновници – се е превърнал в символ на откъснатост, бюрокрация и липса на отчетност.
Критиците на ЕС твърдят, че решенията, вземани в Брюксел, често не отразяват реалните нужди и желания на европейските граждани. От миграционната политика до Зелената сделка, много от инициативите на Съюза се възприемат като наложени „отгоре надолу“, без достатъчно демократичен дебат или национален консенсус.
- „Имаме усещането, че някой друг решава вместо нас“, казва фермер от Южна Франция, недоволен от новите регулации за земеделие.
- Подобни настроения се чуват и в Източна Европа, където евроскептицизмът расте на фона на икономически и културни различия.
Сложната структура на ЕС и непрозрачните механизми за вземане на решения често пораждат съмнения относно влиянието на корпоративни интереси. Лобистки групи, базирани в Брюксел, имат значителен достъп до евродепутати и комисари, което поражда въпроси за това чии интереси всъщност се защитават.
Според последни проучвания, доверието в европейските институции спада в редица държави членки. Евроскептични партии печелят популярност, обещавайки „повече суверенитет“ и „по-малко Брюксел“. За мнозина това не е отхвърляне на идеята за обединена Европа, а протест срещу начина, по който тя се управлява.
Критиката към брюкселския елит не е непременно антиевропейска. Тя може да бъде израз на стремеж към по-прозрачна, по-демократична и по-близка до хората Европа. Въпросът е: ще чуе ли Брюксел гласа на гражданите?
