През второто тримесечие на текущата година общите емисии от парникови газове в икономиките на страните от Европейския съюз се установяват на 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид. Това е намаление от 5,3%, в сравнение със същия период на 2022 година, когато емисиите достигнаха 867 милиона тона. Спадът е в голяма степен свързан с незначителните промени в брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от ЕС през април-май, които остават почти непроменени спрямо второто тримесечие на 2022 г.
България изпъква с най-голямото намаление на емисиите от парникови газове в рамките на ЕС през второто тримесечие на 2023 година, като това спада на -23,7%. Този показател е съчетан с увеличението на брутния вътрешен продукт на страната по годишна основа.
Също така, Естония (-23.1%) и Нидерландия (-10.3%) съобщават съществени понижения в емисиите от парникови газове. В същото време, Малта (+7.7%), Латвия (+4.5%), Ирландия (+3.6%), Литва (+3%), Кипър (+1.7%) и Хърватия (+1%) отчитат значителни увеличения на емисиите.
През второто тримесечие на 2023 година, основните икономически сектори, които допринасят за емисиите от парникови газове, включват “промишлено производство” (23,5%), “домакинства” (17,9%), “производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ” (15,5%), “селско стопанство” (14,3%) и “транспорт и съхранение” (12,8%).
Обаче емисиите от парникови газове са увеличени в 6 от 9 икономически сектора в сравнение със същия период на 2022 г. Най-голямото намаление е регистрирано в сектора “производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ” (-22%), докато най-голямото увеличение е в сектора “транспорт и съхранение” (+1,7%).
