Европейската комисия представи днес своята зимна икономическа прогноза, която включва оценка за растежа на българската икономика през 2023 година, който се очаква да достигне 2 на сто. Тази оценка съвпада с предвидената от ЕК през есента на миналата година.
Икономическата активност в България е била предизвикана от няколко фактора, както посочва Европейската комисия. Сред тях са намаляващото търсене на външни пазари за български стоки, по-високите лихвени проценти в еврозоната и продължаващият натиск от високите цени.
Прогнозира се, че реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 1,9 на сто през 2024 година, което е по-висока стойност от предвидената през есента от Европейската комисия, която беше 1,8 на сто за тази година. В сравнение с тази оценка, през януари Българската народна банка (БНБ) прогнозираше ръст на БВП от 2,5 на сто, според данни към 11 януари 2024 година. Министерството на финансите заложи в бюджета си ръст на БВП от 3,2 на сто. Прогнозата на ЕК за 2025 година е, че икономиката на България ще нарасне с 2,5 на сто, което е сходно с предвиденото през есента.
Вътрешното потребление се очаква да бъде основен фактор за икономическия растеж на България.
Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в България, измерена по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще се намали значително до 3,4 на сто през 2024 година. В предишната си прогноза от есента, ЕК очакваше инфлацията да достигне 4 на сто през тази година. Прогнозата за годишната инфлация в България за 2025 година е за ръст от 2,9 на сто, като тя остава непроменена спрямо доклада й от есента.
През миналата година инфлацията в България възлезе на 8,6 на сто, малко по-ниско от очакваното в предишната есенна прогноза за годишна инфлация от 8,8 през 2023 година. Инфлацията се забави от 14,3 на сто на годишна основа през декември 2022 година до 5 на сто през декември 2023 година, посочва Европейската комисия.
Частното потребление в България се увеличи, особено през първата половина на 2023 година, подпомогнато от силния пазар на труда, подобреното потребителско доверие, намаляването на инфлацията и силната кредитна активност.
Фирмите успяха да запазят високите нива на трудова заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и с по-умерени темпове. Въпреки това износът на стоки се сви, което оказва натиск върху промишленото производство и продажбите. Изправени пред по-слабото външно търсене, фирмите ограничиха инвестициите си в чуждестранни стоки и услуги и инвестираха значително по-малко в материални запаси.
Въпреки че се очаква износът от България да се възстанови през 2024 година, неговият спад през 2023 година оказва негативен ефект върху прогнозата за годишния растеж на икономиката, посочва Европейската комисия.
Очаква се потреблението на домакинствата в България да продължи да нараства, макар и малко по-бавно в сравнение с 2023 година. Причината за това забавяне е фактът, че потенциалът за по-нататъшно увеличаване на трудовата заетост изглежда изчерпан, а домакинствата постепенно увеличават своите спестявания.
Очакваното увеличаване на потреблението в страната до голяма степен зависи от прогнозираните добри резултати на пазара на труда и от предположението, че лихвените проценти по кредитите няма да достигнат по-високите нива, забелязани в други страни.
Предвижда се, че нормализирането на равнището на натрупване на фирмени запаси ще подкрепи вътрешното търсене и ще допринесе за възстановяването на вноса. Инвестициите в България също се очаква да се възстановят, особено благодарение на по-високото усвояване на средства от Европейския съюз, посочва Европейската комисия.
