Това е снимка на тримесечен лиценз за проститутка, осъщестявявала тази дейност в САЩ през 1898 г. Упражняването на най-древната професия за този срок е струвало 2,5 долара. Труженичката се е вписала под псевдонима Сали Чаената чаша и от следващата снимката става ясно защо.
В опит да овладее проституция в Ню Орлиънс в началото на 1900 г., Общинският съвет я легализира през 1898 г.
И ако си мислите, че това е било само тенденция в САЩ, ще сбъркате. Такива документи се издавали и в Русия.
Това е документ за идентификация, издаден на проститутка в Руската империя, т.н. Жълт билет (1904). Жената, която го носи, е имала право законно да се занимава с проституция.
На следващата снимка ви показваме как са изглеждали компаньонките във Франция, които работели в публичен дом в Руен през 1900 г.
В България тече дебат отдавна за легализирането на този вид дейност. Според неофициални данни от бизнеса с “разврат” годишно се изкарват между 500 и 700 млн. лв. Ако този тип дейност се регулира от държавата, в хазната ще влязат около 100 млн. лв.
В Германия, като една от малкото държави в ЕС, която има законодателство за регулиране на проституцията и момичетата от улиците да работят в такива заведения, тази дейност се облага.
У нас една проститутка печели средно по 10 000 лв. месечно, ако се приеме, че средната й тарифа е около 500 лева на вечер.
