
Давностното владеене на имота е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението пък е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.
Добросъвестното владеене е придобиване собственост по давност, при което имотът се владее от едно лице на правно основание.
Това правно основание може да е договор, нотариален акт, друг документ, годно да направи владелеца собственик.
В този случай праводателят не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.
Пример за такъв случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно.
Недобросъвестното пък е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.
Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.
Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.
Владението по давност
трябва да отговаря още на следните условия:
– да бъде непрекъснато
– да е явно, а не скрито, т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.
– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице
Автор: Нина Хамилтън, юрист, доктор по право
