Основните особености на Европейския съюз (ЕС) и на неговия самостоятелен правен ред имат много съществени конституционноправни измерения. За нас съществено значение има практиката на българския Конституционен съд (КС). Въпроси, свързани с ЕС, разбираемо се появяват в неговите актове още преди присъединяването на страната към ЕС и в един по-ранен етап получават не много убедителни отговори (навярно също разбираемо). В последните години обаче българската конституционна юрисдикция приема формулировки и изводи относно значението и действието на правото на ЕС (ПЕС), които, разгледани в цялост, нямат аналог в практиката на другите конституционни юрисдикции.
От гледна точка на значението за разбирането за ЕС и неговия правен ред практиката на българския конституционен съд може да бъде разделена на шест периода:
до присъединяването на България към ЕС през 2007 г. и в първите 10 г. от членството на България в ЕС (І);
в периода от 2017-а до 2020-а година, когато няколко акта на КС позволяват да се установи принципно нов подход и да се очертае нов етап в практиката му (ІІ);
извеждане на изискването за изясняване в исканията от съд до КС (тогава само ВКС или ВАС) навръзката с правото на ЕС и последиците от неговото действие, преди да бъде закрепено в норма през 2021 г. (ІІІ);
детайлно очертаване на това изискване в периода след 2021 г.
особено след декември 2023 г., когато всеки съд получи право да сезира Конституционния съд.
В периода до края на 2021 г. предмет на изследването са общо 107 акта на КС. Обобщеният анализ, който предлагам в тази поредица, включва само най-значимите и относително или напълно правилни произнасяния на КС и почти не отбелязва установените слабости. Изложението е систематизирано хронологично, като всички цитирани текстове за улеснение поставям в италик.
