Лизи Бордън, известна още като Лизбет Бордън или Лизи Андрю Бордън, e съдена за убийствата на баща си и мащехата си през 1892 г. Тя е оправдана, но престъпленията са запомнени с жестокостта си и за тях продължава да се говори и днес.
Лизи е родена на 19 юли 1860 г. във Фол Ривър, Масачузетс. Тя била третото от децата, родени от Андрю Бордън и Сара Морс.
През 1865 г. Андрю Бордън се жени отново – за Аби Дърфри Грей. Двойката и децата живеят предимно тихо и безпроблемно до 1892 г. През това време Лизи посещава училището Morgan Street, което е недалеч от дома й, и местната гимназия. След дипломирането си тя е била активна в църквата, дори е преподавала в неделно училище и е служила като секретар на местното християнско общество „Endeavour“.
Бащата Андрю Бордън е успешен бизнесмен, натрупал солидно богатство. Той започнал кариерата си като гробар, но след време купил имоти под наем, а по-късно влязъл в управата на банкови и текстилни фабрики. Смъртта го заварва като президент на банка и директор на няколко текстилни фабрики, като според изчисленията в този момент той е притежавал около $300 000 долара (около $8,5 млн. през 1919 г.), без да се броят недвижимите му имоти. Въпреки значителните суми в банковите му сметки обаче, Андрю Бордън бил известен с това, че бил голям скъперник.
Семейството му продължавало да живее в малка къща и не в онази част от града, където живее останалата част от елитното общество на Фол Ривър. В дома им не е имало нито ток, нито водопровод.
През 1884 г. Андрю решава да подари къща на полусестрата на жена си и това става причина за семейни скандали. Дъщерите му се противопоставят и дори влизат във физически сблъсък с мащехата си. Оттогава те отказват да я наричат повече „майка“ и започват да се обръщат към нея просто с „госпожа Бордън“. Андрю се опитал да сключи мир с дъщерите си. През 1887 г. той им дал малко средства и им позволил да отдадат под наем стария му семеен дом: по време на убийствата Лизи е имала малък седмичен доход и $2500 по банкова сметка – 70 000 долара днес. Според различни сведения тя е била с психическо разстройство.
Освен това било известно, че е била и клептоманка – местните търговци проверявали за липсващи предмети всеки път, след като тя е пазарувала при тях. През 1891 г. пък кутията за бижута на мащехата й Аби била ограбена, което накарало баща й да купи ключалки за вратата на спалнята си.
Година по-късно събитията в дома на семейството започват да стават още по-зловещи. В началото на август 1892 г. Андрю и Аби започват да повръщат и мащехата споделя, че подозира поставянето на отрова в храната им. Няколко дни по-късно тя и бащата на Лизи са открити мъртви – зверски убити.
При възстановяването на престъплението е установило, че около 9:30 сутринта на 4 август 1892 г. Аби е била насечена с брадва, докато е била в спалнята за гости. Андрю е убит, също със секира, докато спи на дивана.
Когато Лизи извиква камериерката им, казва, че е била в обора и като се е върнала, намерила баща си мъртъв. След пристигането на лекаря е намерено и тялото на Аби. Тъй като Андрю не е оставил завещание, неговото имение отива при дъщерите му, а не при наследниците на Аби. Лизи Бордън е арестувана заради двете убийства.
Процесът срещу Лизи започва на 3 юни 1893 г. Той е широко отразен от местната и национална преса. Жителите на града са разделени на два лагера. Самата тя не свидетелства, след като казва пред следствието, че е претърсвала обора за оборудване за риболов и след това е яла круши навън по време на убийствата.
Адвокатът й Андрю Дженингс обявява невинността й, като твърди, че не може подобна крехка млада жена брутално да убие двама души с брадва.
Оръжието за убийство никога не е било намерено – в избата е открита глава на брадвичка, която може да е била измита и умишлено направена да изглежда мръсна. Не са намерени и изцапани с кръв дрехи.
Без преки доказателства за участието на Лизи в убийствата, съдебните заседатели не са убедени в нейната вина. Оправдана е на 20 юни 1893 г.
След процеса Лизи остава във Фол Ривър, тя и Ема си купуват нов и по-голям дом в елитната част на града, който тя нарича „Мейпълкрофт“, и започва да се нарича Лизбет вместо Лизи. И Лизи, и Ема оставят част от именията си на Лигата за спасяване на животни.
На 66-годишна възраст Лизи Бордън умира в дома си във Фол Ривър, Масачузетс. Сестра й Ема почива няколко дни по-късно в дома си в Нюмаркет, Ню Хемпшир.
И двете са погребани до баща си и мащехата си. Домът, в който са извършени убийствата, е отворен за посещение с нощувка и със закуска през 1992 г.
Историята на Лизи описват в книгата си Кент, Дейвид и Робърт А. Флин в „Книгата на Lizzie Borden“, 1992 г. 
