Почина основният заподозрян за убийството на българския писател дисидент Георги Марков, съобщи австрийската национална информационна агенция АПА.
Италианецът с датски паспорт Франческо Гулино е бил открит мъртъв в жилището си в австрийския град Велс от свой приятел. Лекар е потвърдил смъртта на 75-годишния бивш таен агент.
Полицията съобщи, че няма никакви улики за насилствена смърт.
Гулино, който от 2010 г. се занимавал с търговия с антики във Велс, винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г. на моста Ватерло в Лондон, отбелязва АПА.
Убийството на българския писател дисидент се приема за епизод от Студената война
То остава неразкрито и до днес. Сведенията за инцидента са получени от последвалите разпити и разкази на свидетели и официалните прессъобщения на разследващите служби.
Трагедията се развива на 7-ми септември 1978 г. Георги Марков паркира зеления си Ситроен близо до моста Уотърлу.
Точно когато се изкачва по стълбата към автобусната спирка 49-годишният журналист усеща остра болка в бедрото: по-късно, вече пристигнал в българската редакция на ББС, където работи, той забелязва кърваво петно на панталона си. Четира дена по-късно Марков е мъртъв.
Убийството му има характерния почерк на българската тайна служба. До смъртта си Марков е един от най-острите критици на комунистическия режим в България. Именно от неговото убийство тръгва и станалата вече пословична мълва за “българския чадър”. Ето че сега българският журналист Христов Христов заявява, че знае кой е убиецът на Марков.
Франческо Джулино напуска Лондон още през септември 1978, малко след убийството. По онова време в Англия нямало други български агенти. Христов е убеден, че този човек е все още жив. Джулино, датчанин от италиански произход, бил арестуван в началото на 70-те години в България заради трафик на дрога. В затвора той бил завербуван от българската Държавна сигурност, тайната служба, и получил кодовото име “Пикадили”. Той пътувал след това из Европа, представяйки се за търговец на стари мебели, докато получава задачата да “неутрализира” Марков.
В книгата си, озаглавена “Убийте “Скитник”, младият автор е обработил огромен материал, за да стигне до извода, че голяма част от известната история е просто мит. Така например той пише, че Марков е бил убит с мини-пистолет с формата и размерите на химикалка, с който била изстреляна отровната капсула.
При извършената подробна аутопсия патолозите откриват само едно малко зрънце в крака на Марков. От отрова нямало никакви следи повече. Предполага се, че е бил използван рицин. Христов казва, че е имало и други опити за ликвидирането на българския дисидент, например през пролетта на същата 1978 в Мюнхен.
Проверката, извършена от Христо Христов в архивите на българската Държавна сигурност, опровергава тезата, че “службите” нямали нищо общо със смъртта на Марков. “Не е вярно” – казва Христов; според него имало е дори специално нареждане на Политбюро за неутрализирането “с всички средства” на писателя-дисидент. Сега неговите усилия са насочени към получаване на достъп до всички съответни документи.
