Идеята на управляващите за специален прокурор, който да разследва обвинител №1 и заместниците му, е само на крачка от законодателното си осъществяване. Промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се създава тази нова фигура, бяха приети вчера на второ четене от правната комисия, а окончателното им гласуване в пленарната зала е предвидено за утре.
Ако и тогава бъдат подкрепени от мнозинството, ще бъдат изпратени на президента Румен Радев за обнародване. Ако държавният глава не наложи вето, те ще бъдат публикувани в Държавен вестник най-късно до средата на февруари (президентът има най-много 14 дни, за да мисли дали да „пусне“ закона). А това, според предвидените в самия законопроект срокове, означава, че първият разследващ главния прокурор трябва бъде избран от Висшия съдебен съвет до средата на май. До средата на март пък ще трябва да са внесени всички кандидатури.
Евентуално вето ще отложи тези процедури, но управляващите днес за пореден път заявиха твърдата си позиция да приемат измененията, с които се въвежда новата фигура. „Заявявам нашата категоричност този законопроект да бъде приет до края на мандата на това Народно събрание“, заяви Красимир Ципов от ГЕРБ по време на заседанието на правната комисия.
От БСП още в самото му начало обявиха, че няма да подкрепят законопроекта, тъй като според тях е „концептуално сгрешен“. В същия смисъл се изказа и Йордан Цонев от ДПС, който говори за фиксации спрямо главния прокурор и се върна в спомените си отпреди много години, когато се водеха преговорите за присъединяване на България към ЕС. По думите му тогава Европейската комисия въобще не е повдигала въпроса за разследването на главния прокурор. „Тогава нямаше никакви забележки по тази тема. Питам защо. По-малко власт ли имаше прокуратурата тогава? По-малко безнаказана ли беше?“, каза Цонев.
ГЕРБ пренаписаха първоначално внесените от тях промени в НПК и ЗСВ и приеха много от предложенията на Съвета на Европа. Според приетите днес от правната комисия текстове прокурорът по разследването срещу главния прокурор, ще разследва и заместниците на обвинител №1. Той ще се избира от Пленума на ВСС с мнозинство от поне 15 гласа (от общо 25), кандидатури ще издигат шестима членове на съвета или самият желаещ да заеме поста ще се самопредлага, мандатът му ще е 5 години. А след края му, ако поиска, ще бъде назначен за съдия.
Отказите на специалния прокурор да образува досъдебно производство пък ще подлежат на контрол от Специализирания наказателен съд, там той ще внася и евентуални обвинения срещу главния прокурор. За конкретни действия по разследването може да му помага следовател от спецпрокуратурата, а ако е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие по разследването, шефът на Специализираната прокуратура на случаен принцип ще определя прокурор, който да го извърши.
В тези последни две възможности от БСП видяха обезсмисляне на новия прокурор по разследването. От левицата обаче подкрепиха въведеното обжалване пред съд на отказите за образуване на досъдебно производство, тъй като това е отдавнашно тяхно предложение.
Крум Зарков постави въпрос за празнота в законопроекта – той не предвижда възможност, ако на главния прокурор бъде повдигнато обвинение, той да бъде временно отстранен от длъжност. Невъзможността за това произтича от чл. 230 от ЗСВ, според който самият обвинител №1 единствен внася във ВСС предложението за отстраняване от длъжност на магистрат и няма как да сам да поиска това за себе си.
Тази празнота беше констатирана и от ВСС, който в становище до парламента не подкрепи създаването на новата фигура на прокурор, разследващ главния прокурор. Позицията на съвета днес беше заявена на депутатите и от члена му Евгени Иванов. „Пожелавам ви да намерите верните решения, но не са тези“, каза им той.
Източник: Лекс
