В ежедневието се случва да присъстваме на снимки и клипове, за съществуването на които дори не предполагаме. Умишлено или не, понякога дори поради незнание, авторите на подобни материали навлизат в личния ни свят, лишавайки ни от свободата сами да решаваме къде, с кого и как да се снимаме.
Законовата уредба е доста пестелива, а съдебна практика почти липсва.
В чл. 32 от Конституцията на Република България, като част принципа за неприкосновеност на личния живот, е прогласена забраната: “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.
В “предвидените от закона случаи” означава, че този текст няма да ни защити, когато за целите на наказателно преследване, бъдем фотографирани от държавен орган. Също така по време на спортни мероприятия законът предупреждава, че заснетото от охранителните камери по стадионите, ще бъде доказателство в съда срещу нарушителите на реда. Единственото условие е на видно място да бъде поставен знак, който уведомява за съществуването на видеотехника, като дори не е нужно да се съобщава нейното разположение.
Защитени сме тогава, когато фотографирането е станало без наше знание или изрично сме му се противопоставили. След като знаем, че сме обект на подобни действия, но не се противопоставим изрично (виждаме, че ни снимат, но не реагираме), се предполага, че мълчаливо се примиряваме с чуждото своеволие, а това би имало значение за съда при един бъдещ съдебен спор.
Кога е необходимо да поискат съгласието ми преди да ме снимат
За да възникне авторско право за създателя на снимката, законът изисква преди това да бъде дадено съгласие за извършването й от лицето, което ще бъде снимано. Съгласието може да бъде дадено устно, когато става въпрос само фотографирането на снимка. Ако тя ще бъде публикувана, необходимо е писмено съгласие, с което да може да се докаже, че не са нарушени ничии интереси. Професионалните фотографи най-често взимат съгласието на своите “обекти” предварително с декларации-договори, а различните интернет сайтове, винаги в “условията на ползване” ни предупреждават, че публикувайки свои собствени снимки, ние даваме съгласието си те да бъдат разглеждани от останалите потребители.
Важно е да се знае, че съгласие е необходимо, ако на снимката/видеото се разпознава едно или повече лица. Достатъчно е човекът да може да се разпознае, независимо дали е заснето неговото лице, дреха или татуировка.
Кога може да ме снимат без моето позволение
Законът не изисква съгласието ми, когато:
- изображението е било направено в хода на обществената дейност, която извършвам, заснет съм на публично или обществено място (например: на кафе пред Народното събрание или президентството, изразявайки гражданска позиция);
- изображението на лицето ми е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
- съм получил предварително възнаграждение за снимката/видеото.
Позволено е заснемането с редакционна цел – това е ползването на кадри за представяне пред обществото на събития, представляващи обществен, политически и социален интерес. На спортно или културно събитие също мога да бъда заснеман, ако съответният фоторепортер притежава необходимото разрешение да снима. Това разрешение се дава предварително от организатора на събитието или собственика на помещението и се нарича “акредитация”.
Как да се защитя, ако моя снимка е неправомерно публикувана в медиите или интернет
Разпространението на снимка в печатно издание или интернет е обработване на лични данни по смисъла на Закон за защита на личните данни, ако от нея по безспорен начин може да бъдат разпознати едно или повече лица. Ако не съм дал съгласието си за публикуването на такава снимка и не са налице разгледаните по-горе условия, при които могат да ме снимат без позволението ми, е засегната неприкосновеността на личните ми данни и аз имам следните възможности:
- да подам жалба до:
1. Комисията за защита на лични данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.
2. административен съд, като наред с това имам право да претендирам обезщетение, в случай че съм претърпял вреди.
- Да подам иск срещу нарушителя, когато в резултат на неговите действия съм претърпял вреди. Имуществени вреди ще претърпя тогава, когато например в следствие на публикацията ме уволнят от работа или не сключа важна сделка. Ако последствията от публикуването засегнат личността и достойнството ми, физическото и емоционалното ми състояние, аз ще имам възможността да претендирам обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост. И в двата случая вредите трябва да се докажат!
Текстът е от специализирания портал за правни съвети pravatami.bg. Припомняме го заради актуалността на темата.
