Актуално

Съюзът на съдиите: Президентът да наложи вето на промените в НПК и съдебния закон

Съюзът на съдиите в България (ССБ) поиска от президента Румен Радев да наложи вето на приетите от парламента промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), става ясно от публикация в „Правен свят“.

Основен акцент в обръщението на организацията до президента във връзка с НПК е промяната, с която делата за корупция по високите етажи на властта вече ще са подсъдни на Специализирания наказателен съд (СНС). Става дума за над 40 престъпления, включително подкуп, безстопанственост и пране на пари, извършени от министри, депутати, магистрати, шефове на държавни агенции и т.н. До момента делата за такива престъпления се гледаха от Софийския градски съд (СГС).

Според ССБ изземването на тази компетентност и прехвърлянето ѝ на съд, специализиран по организирана престъпност, представлява девалвация на идеята за държавност и допуска внушения за възможен политически произвол.

“Независимо от поддържаната теза от вносителите на законопроекта, че така се постига специализация на правораздаването, приетото изменение променя характера на СпНС и АСпНС в извънредни, което нарушава забраната на чл. 119, ал. 3 Конституцията”, посочват от Съюза на съдиите. В тази връзка те допълват, че се смесват критериите за специална и особена компетентност, тъй като лица с имунитет ще бъдат съдени в спецсъда по само определен вид обвинения, а по други ще бъдат съдени все така в градския съд.

От ССБ съзират 3 белега за създаване на извънредни съдилища – смесването на специализация по материя със специализация по лица, изземването само на част от компетентността на СГС и липсата на мотиви, защо се прави тази промяна.

В позицията си съдийската организация обяснява и виждането си, защо досегашната компетентност на СГС да гледа делата срещу лица с имунитет не е извънредна, за разлика от въведената с промените за СНС. Те посочват, че за разлика от спецсъда, който ще гледа дела за описаните престъпления, само ако са извършени от ограничен брой хора, то на СГС са подсъдни всички такива, независимо кой е извършителят в рамките на столицата.

“Особеността на Софийския градски съд е продиктувана единствено с цел постигане на унификация и за да бъде преодоляна опасността от местни политически въздействия при осъществяване на правосъдието, но не изисква създаване на нова предметна компетентност”, пишат от ССБ.

От организацията стигат и до извод, че при това положение “се създава убеждението, че законодателната промяна не цели укрепване на независимо правораздаване, а тъкмо напротив – създаване на политически целесъобразно правораздаване”.

Според съдиите няма да има ефект и от промените в НПК, които бяха мотивирани с идеята да се намали формализмът в наказателния процес и да се ускори производството. Една от тях беше въвеждането на задължително разпоредително заседание, на което се преклудира възможността за връщане на делото на прокуратурата заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза.

“С въвеждането на непознатия до момента в българското наказателнопроцесуално право институт на преклузията на процесуални права се прави сериозно отстъпление от иначе останалите непроменени принципи на наказателния процес, сред които са осигуряване на правото на защита и разкриване на обективната истина. По сериозен начин се засяга правото на защита и чрез по същество лишаването на защитниците от самостоятелните права, които те винаги са имали досега, като страна в наказателното производство”, пишат от ССБ до президента.

За да поиска от президента вето и върху промените в ЗСВ, съдийската организация акцентира на промяната, с която магистратите задължително ще бъдат отстранявани от длъжност до края на делото срещу тях след повдигане на обвинение за тежко умишлено престъпление. До момента редакцията на текста предвиждаше отстраняване от длъжност само по обвинения за престъпления, свързани с правораздавателната дейност и препращаше към чл.132 от Конституцията. С промените отстраняването става задължително за всички тежки умишлени престъпления от общ характер, без значение дали са свързани с правораздаването, или не.

“С приетото изменение се дава възможност за отстраняване на магистрати от длъжност, което може да продължи прекомерно дълго, без да може засегнатите съдии, прокурори  или следователи да се защитят срещу такова засягане на техни основни права. Така приетото изменение поставя магистратите в драстично по-неравнопоставено отношение спрямо всички останали граждани”, посочват от ССБ.

На следващо място те критикуват текстовете, с които членовете на ВСС и на Инспектората към ВСС могат да избират равен по степен орган от съдебната власт, в който да се върнат на работа след изтичане на мандата им. Според съсловната организация депутатите са им създали привилегия, която е недопустима в правова държава. “Кариерното израстване на българските магистрати е организирано чрез провеждането на конкурси както за повишаване, така и за преместване. Законовото въвеждане на изключение от този принцип и премирането на ограничен кръг лица не само не е обществено необходимо, не просто не е социално оправдано, но е неприемливо, дори цинично”, заявяват от ССБ и допълват, че усещането в обществото за награждаване на членовете на ВСС е натрапчиво.

Неоправдани според тях са и текстовете, с които магистратите бяха задължени да декларират членствата си и в съсловни организации, а отделно законодателят ограничи правото им да участват в управителни органи на организации, различни от съсловните.

“В този смисъл и макар и преформулирана, остава забраната за участие на български магистрати в управителните органи на Съюза на юристите в България и в международните организации на магистрати”, твърдят от ССБ.