В последни дни все повече хора се чудят как е възможно едно и също лекарство да има надценка до 25-26 пъти в различни болнични и аптечни заведения. Този несъразмерен ръст предизвиква неудовлетворение и дори дистрибуторите в сектора се изказват с недоумение за такава практика. Сякаш едно лекарство може да се продава на цени, които позволяват на дистрибуторите да формират цени от 100 лева в една болница и 1000 лева в друга.
Въпреки това, в началото на тази седмица, бе направена поправка на Закона за здравното осигуряване, която има за цел да ограничи надценките на лекарствата за онкоболните. Промените предвиждат, че ако се установи, че дистрибуторът е продал лекарство на цена, по-висока от 20% от закупената от него, той ще трябва да заплати разликата на болницата. Въпреки това, в обществото веднага се появиха критики, смятащи, че това не е достатъчно полезна мярка за пациентите.
Проблемът с високите цени на лекарствата в България не е нов и преди това са съществували разследвания и критики в медийното пространство. Независимо от това, обновената законодателна инициатива възбужда надежди за подобрения в този аспект.
Въпреки че Конституцията предвижда право на здравно осигуряване и финансиране от държавния бюджет, работодателите и осигурителни вноски, действителността е такава, че българите се оказват принудени да плащат най-вече, когато са болни. Световната банка дори обяви, че здравната система в България не подпомага гражданите да бъдат по-здрави и богати.
Така че, въпреки направените стъпки за ограничаване на надценките, остава да се види дали те наистина ще доведат до подобрения за пациентите и ще създадат по-сбалансирана система за здравеопазване в страната.
