За първи път в България е установено огнище на една от най-опасните карантинни болести по лозата – Flavescence Dorée, позната и като жълтата болест по лозята. Ако не бъдат взети спешни и адекватни мерки, в рамките на няколко години заболяването може да се разпространи в цялата страна. Това поставя българското лозарство и винената индустрия пред едно от най-сериозните изпитания от десетилетия насам.
Болестта е нелечима и при определен праг на заразяване изисква изкореняване на цели насаждения. В условията на затоплящ се климат рискът от бързо разпространение допълнително нараства. Какво означава това за страната ни? Готова ли е държавата? Ще има ли компенсации за засегнатите стопани?
Какво означава това за българските лозари
Жълтата болест по лозата се разпространява в Европа още от 20-те години на XX век, но през последните десетилетия, особено след 2010 г., разпространението ѝ значително се ускорява и тя се превръща в сериозна заплаха за икономическата устойчивост на лозарския сектор в редица държави от Европейския съюз. През 2025 г. заболяването беше установено и в България.
Защо лозята ни са особено уязвими?
Лозарството има важно икономическо и културно значение както за Европа, така и за страната ни. България разполага с благоприятни климатични условия и дългогодишни традиции, но секторът се характеризира с голям дял малки и средни стопанства, които са по-уязвими към резки загуби и високи разходи за контрол.
Застрашени са и традиционни сортове вино като Мавруд, Мелник и Гъмза, част от генетичното и културното наследство на страната.
Какво се случва при заразяване
Жълтата болест по лозата е силно заразна и практически нелечима. Веднъж появила се, тя може да подкопае устойчивостта на цели лозарски райони. Единственият начин за ограничаване на разпространението е заразените растения да бъдат изкоренени. Ако делът на заразените насаждения надхвърли 20–30%, се налага унищожаване на целия лозов масив.
На практика това означава загуба на реколта за години напред и скъпа подмяна на насажденията – сериозен риск за поминъка в традиционни лозарски региони у нас. В силно засегнатите райони добивите могат да спаднат с до 80%.
Производителите са принудени да влагат допълнителни средства в наблюдение, обезвреждане на заразените растения и третиране срещу насекомите-преносители със скъпи инсектициди.
Заразените зони могат да бъдат поставени под карантина, което ограничава търговията с посадъчен материал и затруднява възстановяването на производството.
В допълнение, опасността от бързо разпространение в България е особено висок. Страната ни съчетава благоприятен климат, наличие на преносителя и вече потвърдено огнище. Топлите лета и меките зими подпомагат оцеляването на цикадата, която разнася болестта между лозята. Допълнителна опасност идва от близостта до държави с установени епидемии и възможността заразата да бъде внесена чрез посадъчен материал.
Икономическите последствия биха били тежки за родното лозарство. В дългосрочен план подобна епидемия поставя под въпрос икономическата устойчивост и конкурентността на много български лозарски стопанства — особено на малките и семейните, които доминират в сектора.
